Стихове и поезия от съвременни български автори
Улица "Нов живот"
лилавите слънца гледат
надолу към слънчогледа.
Неузнаваем странник дреме
под сянката на моята сряда. ...
Накарай ме
и съживявай ме с лекуваща ръка.
Ранявай ме със своето отсъствие
и нека път към теб е моят път сега.
Рисувай ме без цвят върху стената, ...
Войните са капан за мъртъвци!
разказват ни за атомни войни
и всеки има някакви претенции –
създава се капан за мъртъвци!
Кой иска да срази едно човечество, ...
Тежко му на кантара електронен
ако дърветата раждаха пасти.
Тежкó ѝ на душата ми клета,
ако дърветата раждаха кюфтета.
Тежкó им на кръвните ми граници, ...
Не ме ревнувай
от полета на вятъра,
скрил се тайно
в светлината на косите ми!
Да знаеш само, ...
Да се събудим!
Не "добро утро" за да кажем,
а пътя правилен, градивен
с истинските хора да покажем.
Да сменим статуквото сегашно, ...
Небето като болест
С почукване нахално по перваза
небето като болест натежа,
усмивките на взора да накаже.
Не виждаш нищо – плътна пелена. ...
Служение
до там, до теб,
след любовта ти –
и преди мен.
Слънце, облаци, вода ...
Що е Бог няма аз да ви уча
За крилати блондини. И прочие.
Не играйте на вързан облог,
че смъртта влачи в строй многоточия.
За карети от злато. И кръв, ...
Самотници
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.
Затуй поднесох му в краката моята – ...
Сила
и постави на колене,
запомни, тогава Бог ни дава време,
за да се изправим на крака,
да лекуваме ранената душа, ...
Нарисувай ме
с премрежен поглед, да те гледам -
като скулптор, да ваеш ми изкусно -
тялото, потръпващо във нега!
С очите си, рисувай ме копнежно! ...
Да живее
но се снима до педераст.
Евгени Минчев нямаше нищо против.
Виновна беше държавата, а не министърът...
Министърът на културата се надяваше на следващ мандат, ...
Вечно недоволни
живеят само ден,
а човешките прищевки
вечно ни държат във плен:
да живеем сто години ...
Пак ще бъдем двама
Не в този, в някой друг живот.
Очакваш ме да полетя към тебе
от таз Земя тъй изтормозена.
Бих искал аз към тебе да се втурна, ...
В търсене на светлината
като ранена птица се лута в мрака,
така ми се иска окови те да сваля
на химерите, измислени, лъжовни!
Така калих се в битките с мрака ...
Любовта и Логиката
Любовта съвсем друго
А когато погледна те
Губя всякаква логика
Защото ...
Върви напред
Върви напред, когато ти отнемат радостта,
когато ти рухват мечтите.
Продължавай, защото вчера го няма вече,
а днес денят те чака. ...
Какво друго ми остава...
но не виждаш ли тревогата в очите ми?
Не усещаш ли начина, по който аз преглъщам?
Не виждаш ли как треперят моите ръце?
Никой ли не го забелязва? ...
Монолог на един самотник
Не искам да крия, отровата пия,
отчаян от този живот.
Тъй дълго самотен, повярвайте вие,
живеех сред вас като скот. ...
Като пролетен дъжд
Ако можех.
Ако сам определях съдбата си.
Ако не бе ме обляла като пролетен дъжд.
Ако знаех. ...