Друга

42,5 резултата

Летен миг

Лятото замина, без да ми прошепне
думите последни из топлите устни.
С отсъствието негово – душата ми вехне,
а нощите мои остават безлунни.
Лятото замина някак неусетно, ...
196 1

Дуалност

А може би съм мрак.
След мен душите
са обезобразени.
Опитат ли от мен -
се връщат пак ...
216 1

Тарикат

Тарикат е моят татко,
тарикат ще съм и аз.
Да си тарикат е сладко
и в чужбина и у нас!
Да работят будалите, ...
191

Възмездието

Трапези има, но огнище - не,
което да минава през сърцата,
зад думите да има светове,
които са значими за душата.
Когато мъката ни сполети, ...
223 1 2

Могат ли да убиват майките своите деца

Земята хванала е във ръка
човешки череп и се пита
(подобно Хамлет) - Докога
ще ме измъчваш без насита?
Дали все още да го бъде, ...
220 1 4

Някаква градинска Ева

Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...
191

Завет

Търкулнаха се нови десет лета,
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...
165

Наричане за сбогом

Ще оставя името ти
и с него тежестта
върху цветчета откъснати рози.
Няма да ги потопя във ваза
щом си ида у дома, ...
214

Гурбетчия

Ще ти спусна нежна вечер
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...
238

Писмо за Кики и Майки

Кики и Майки,
две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.
Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,
че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.
Не бях до вас, когато това се случи. ...
218

Светлосенки

По тъмна доба ставам по-красива –
окичена със сенки, в полумрак.
Калесана от улулица сива,
на чело с вещерски сакрален знак.
Къде съм тръгнала, дори не зная, ...
233 1

Екот през вековете

Щом над покривите вечер се смрачи
и бавно светлината приглушее,
в нивите се чуват първите щурци,
а вятърът игрив в житата пее,
по улиците бавно плъзва тишина. ...
403 4 15

Любов и смърт танцуват под луната

Нощта е страст... но също, престъпление...
Любов и смърт танцуват под луната,
а тя не е надежда и спасение,
а само зрител ням във тишината.
И затова е всичкото това, което не е - ...
255 1 2

Новост: I стих - 1 сричка, II - 2, III - 3

Биофобия
Гроб
е плод
на живот.
Стресландия ...
221

За ежедневните победи

За мене всеки ден е понеделник,
И всяко утро идва с оптимизъм,
Тъгата се върти като отшелник,
Не ме докосва с капка драматизъм.
Признавам, някога живях безумно, ...
250 1 2

Дните мои са борба

Дали съм борбена не зная...
Погледна ли се отстрани,
изглеждам някак мекушава
и кой ли да ме подкрепи...
Не чакам ничия опора, ...
285

Припознаване

Сред легионите на Залеза
сънувам изгревите простосмъртни...
вулканите на сивото безличие.
Пикират спомените в криво огледало
към своето зачатие затичани... ...
444 15 9

Очи море

Шарих поглед дълго из тълпата,
Търсейки морско сините очи,
Вглеждах хората в лицата,
Надявайки се все някой да си ти.
Щом сетне те видях, ...
267

С душа на мишка

Щом с тебе е – най- верен е приятел,
усмихва се, любезничи и ти се ма́зни,
но зад гърба превръща се в предател
да плюе и обижда все го блазни.
Малък лицемер, храни се със злоба, ...
527 5 16

С нежна печал

Създавам светове, измислям хора,
в които злото все с доброто спори.
В плътта си тленна на живот играя –
не знам дали ще има смърт след края.
И питам се – дали пък съществувам ...
226

И красива, и прекрасна

Бездарността е супер гръмогласна,
претенциите и́ са бездънен гьол.
Сама се вижда и красива, и прекрасна,
напук на факта, че е с’ задник гол...
И все се чувства недооценена, ...
288 1 5

Октомври отмина

Октомври задъхан почти се изниза,
усмихнат от слънце и бял от слана.
Дърветата свалят най-пъстрата риза
и бавно измръзват от студ без листа.
С носталгия тиха и с властваща сила ...
518 3 9

Размяна на статуквото

Епилирани,
гримирани,
филмирани,
програмирани,
мъже... ...
192

Време

"Тик-так" стрелките крещят,
Минават минути и стават на минало.
Пясъкът изтича, дните летят,
И сякаш никога не ги е имало.
Спомени остават, ала избледняват. ...
282 1

Есенно...

Нещо топло и меко ляга в нозете на този Октомври,
с дъх на тиква и чай, и с цвят на презрели смокини.
Черна улична котка вятърни сънища гони.
Аз стоя и я чакам – суеверно, нека път да ми мине.
И смалявам в очите й този свят, да го пазя от грешки, ...
156

Кестенчето ...

Тази сутрин, тъй унила вървях,
тъжни с мен бяха в парка цветята
и изведнъж от дърво, познато -
хвръкна кестенче край главата ми,
но май - не по вина на вятъра ... ...
515 4 11

Писмо до моя ангел

Сам ли ме хареса и избра,
или те задължиха да си с мене?
На дните ми сред пъстрата везба
утеха да ми бъдеш неотменно.
Избрах ли те сред ангелския хор; ...
365 4 6

Владетелите на небето... и душите ни

От гълъбите на мира
богът на войната
сготви си шкембе-чорба,
а със перата
написа кървави команди, ...
546 7

Слънце пак ще грее

Цветята прецъфтяха с ухаен аромат.
В купа заспа тревата,
сънува пролет пак.
Ветрец люлее клони
със падащи листа. ...
350 2

Женските ръце и самите те

Женските ръце са създадени
да бъдат галени,
сами да галят,
нежно да свалят
дрехи ефирни ...
410 1 7

Остаряха

Остаряха ми ръцете,
остана грозота, тъга и нежността съсухрена
и остаряла .Ласката остана.
Остаря ли ми душата там
някъде в небесата. ...
162

Размисли 3.0

Измерение е пространство смесено с време.
Дори да си мислих преди, че не ми дреме.
Важното е този тласък да избереме.
Живея между измеренията, където времето се пречупи,
а пространството се сменя във всеки един момент. ...
242

Погубени в тишината

Какво те възгордя днес, синеоки?
Че на плещите си крепиш земята?
Или че регулираш четири посоки?
(Тя - петата е пътят към душата)
Посоката със стръмните пътеки, ...
650 2

Дадох ти сърцето ми

Дадох ти сърцето ми,
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.
Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима, ...
169

Приятелка

В тишината се раждат думите,
но ти се иска да останеш и сама...
Да наредиш буква по буква
и низ от изречения, да направиш, след това.
Приятелка ми стана Тишината ...
475 1 2

Красивото в живота

Гледай ти ведро на света,
един живот Бог ти е дал!
Остави духа си да полети,
лъчи да греят в твоя дял!
Помни и в страданието, че дишаш, ...
351 1 1

Зимно причастие

Парцалчета, кристалчета – сняг тих вали.
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях, ...
230 4

Химера

Търсим собствените си причини,
определили мястото ни във света.
С нагласи енергийно непосилни
днес спорим със... осъзнатостта.
Какво му трябва още на човека ...
247 1 2

Животът е кръговрат неизменен

Уморено е слънцето есенно
и лъчите му по-меко греят,
вятърът пее протяжна песен,
а душата ми в тъга немее.
Балканът в тънка мъгла се загръща, ...
623 4 15