Стихове и поезия от съвременни български автори
Съществуваше
и дърпам завесите
на стаята
и на живота
в който ти ...
Една любов
О, свят объркан!
Думи неразбрани...
Аз търся гръб,
зад който да се скрия... ...
Oбичта е единствена отбрана
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когат нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност,бликаща от поглед искрен, ...
Дом
и дом без реликви.
Трябват сърца без утеха
и почит без молитви!
Има живот с внимание ...
Отблясък
като буйна приливна вълна,
отнасяш след себе си и мене и тебе,
разбиваш мечтите - от спомен запленени.
Пробягах пясъчния бряг, ...
Любов...
кога ще свърши цялата игра?
Навярно няма да ме има,
ще нося чужда, купена душа.
Навярно ще забравя кой си и какъв си, ...
Наивна носталгична еклектика за празника на София
Как искам всичко пак да продължи
с Надежда, Вяра и Любов
и майка им Софѝя да вести
Премъдрост Божия и зов. ...
Земетресение
и не усещам
въздух под
краката си.
Страдание, ...
Обаждане от Земята
Мисълта е бездната.
Сноп от алчни цели,вехтории
...в мрежата са
Човека е мъртъв! ...
Хвърчила от усмивки
и да запълвам тишините ти с мечти.
Все още пълна съм с късметчета от макове,
орисани да сбъдват добрини.
Обичам да те вдъхновявам и със спомени, ...
Пътят
Никой не е казал, че ще бъде лесно,
прекрасно или посвоему чудесно.
Никой даже не е споменавал, че пътят ще делиш с другари.
Не! Никой не е обещавал, ...
Безсъние
Виждам те отсреща - на монитора.
Нищо, че отдавна е изключен.
Кротичко заспал си пред компютъра.
Виждаш ми се уморен, измъчен. ...
Да вървим у дома
Като малко дете, но не по принуда,
научИ се отново да ходиш.
Крайно време е, като пеперуда,
от цвят на цвят, да престанеш да бродиш. ...
Гняв
гневът във вените кипи.
Характерът ми, по натура сприхав
не може разума да утеши.
Контрол ли бе, да го опиша, ...
Няма значение
се самоизлъжа,
че заслужавам
нещо повече.
Бих могла да ...
Училищна приказка
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото. ...
Като за тебе - бива
думите - с тях ме ориса.
Цял живот те ме следяха
като прокоба неписана.
Тупвах със крак пощуряла, ...