Стихове и поезия от съвременни български автори
Прощаване
Още в здрача я съзрях -
невинна млада дама.
Какво ù беше - не разбрах,
сигур' стара рана... ...
На тъжния човек
Треперя от прашеца на луната.
Изглеждаш ми утихнал.
Светлините се разпадат...
Трети март
Честит Трети март!
С мъжеството на опълченците да се гордеем
и песни за тез юнаци да пеем.
Поклон пред светлите герои - ...
Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...
Върви при друга
Върви при друга вече.
Сърцето си заключвам
със тебе аз приключвам.
„Ужасен ужас“! Край! ...
A ангели свещ ми даряват
че зимата вече отчина...
Не, не мога да ти разкажа,
как ангели свещ ми даряват и няма месечина....
Знам, че и бялото си замина, ...
Разговор на интернет маняк и баба Марта
- Мартенички ще преда.
Да зарадвам с тях децата,
агънцата и лозата...
С бяла и червена прежда, ...
Знаех за края и го очаквах
нещо в мен крещеше,
раздираше ми душата.
Без да усещам -
дърпах дима от цигарата, ...
Сам
Омръзна ми! Като мъгла се стеля.
Достатъчно поемах тежки думи.
И ненавиждам хладната постеля,
таила толкоз нежност помежду ни! ...
За глупостта
Управници, със глупостта жонглират.
Търтеите лочат пчелен мед,
но те прашец не могат да събират.
С глупаци е наситен този свят. ...
Когато птици и луди се молят
с изтъркан под от колене във рани.
Вратата хлопна, нещо я подпря
и то ми заприлича на страха ми.
И то ме афореса да мълча, ...
Борба
Животът сам превива ти гръбнака
и те захвърля на човешкото бунище.
На други майчински подава си ръката,
притегля го към своето огнище. ...
Копнеж
Копнеж – бисерна болка над сълзата,
копнеж – пробляскваща луна в далечината,
копнеж – над палмите лъскава звезда,
копнеж – безразлично синя приливна вода. ...
Един ден, просто един ден...
Ден, в който просто ще забравиш за всичко или поне в това ще се убеждаваш.
Един ден…просто в този ден няма да има сълзи от безсилие и ранимост.
Ден, в който ще си кажеш просто”Спри, не издържам повече” и всичко ще приключи.
Един ден…просто ням ...
Остави ме....
Уморих се все тебе да слушам.
Ти ме мачкаш.Аз дишам едва.
И в море от печал лъкатуша.
И не ти ли омръзна, кажи, ...
ЛЕКАР - в памет на д-р Васил Ковачев
зловеща,
пред това сърце огромно
и горещо
раздало всеки трепет свой ...
Васил Левски
Един Човек живота си не жалел,
за родна България той милеел,
с душа колкото Вселена голяма,
борец за Свобода,сега такива няма. ...
Зад чужди гърбове
Зад чужди гърбове
Зад чужди гърбове
не съм стоял на топло.
Аз в бурите ...