Да вървим у дома
Като малко дете, но не по принуда,
научИ се отново да ходиш.
Крайно време е, като пеперуда,
от цвят на цвят, да престанеш да бродиш. ...
Вървя с увереност, познала Бога,
на всяка истина във Словото се доверявам.
Загърбвам всеки страх и злоба
и на Исус в ръцете се оставям.
Той да ме води, да ме учи нежно ...
Така е, принцесо, смълчават се розите,
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото. ...
Ветровете на времето ни разделиха,
но това не може моята любов към теб да спре,
aз все още теб милея и обичам,
усещам как по теб ще плаче вечно моето сърце.
Сега пръстта гроба ти покрива, ...
Останах в белите пространства,
на изписания лист,
може би, да бях реда, на който пишеш,
но не можах да стана текста твой.
Исках да съм, аз забавната история, ...
Когато облакът надвисне над вратата ми,
а дъждът не спира да вали,
мечтая да прегърна тишината,
за да изтрия, че боли.
Мечтая да изчезна в тъмнината, ...
Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,
а ушите ми да слушат...
И ръцете ми вече не съществуват,
Няма да има извинение,
за да не те търся, винаги ще те намирам ...
На простира сълзите си прострях!
И исках вятърът да ги отдуха.
Да изсъхнат и да спрат,
от мен и от душата ми да бликат.
Мъката от мен да изсушат... ...
Здрав да си! Това е, сине, важно,
че здравето отваря вси врати
залостени за други, благонравно
с добро и мир отключва ги, помни.
Пази духът и вярата, че можеш ...
...В тишините ми, твоите тишини...
На брега на моето мълчание
на брега на спокойствието му
в неговото вътрешно пространство
чува се едно абсолютно ехо ...
Назад ни връщат спомени на таза дата,
когато хванахме писалката с трепереща ръка.
Те нашите учители дали са чакали отплата?
По тях остана ни единствено тъга.
Лицата им ще срещам в спомените на сърцето, ...
Моят дом е моята молитва.
Тя е като майчина сълза - утеха.
Всичко родно - свято и реликви -
пазя уморен в днешните пътеки.
Моят дом е моето мълчание. ...
Отново на вратата е застанала
и някак бавно в мене се вселява.
Със тънка риза и пола нашарена,
тя лятото във спомен прекроява.
Все още мами с цветове в зелено ...
Пускам телевизия, след сериала филм,
знам програмата наизуст,
а полунощ минава, моля се за сън.
Мисълта ми бясно препуска
над греховния свят познат, ...
Мислех,че съм преживял тези чувства,
тези моментни,мимолетни чувства,
които ти запали във мен.
Всъщност изобщо не смятах,че мога
да се влюбя във Тебе,любов! ...