Стихове и поезия от съвременни български автори
Не искам нищо
Не се поставих във поза "партер".
Не позволих да направя бартер
със съвестта си, за миг прекъснала.
Възобнових я. Ала възкръснала. ...
...Свърши се ...
Свърши се ! - казах - Това беше!
Няма я - усетих- тази дразнеща болка!
Душата ми успя да и отвърне...
Досега не съм говорила за тази рана... ...
Голата истина
едни я обличат, други събличат!
Голата истина да ходи, тя дръзна,
май че изстина и от обич замръзна!
Голата истина някой я блъсна! ...
"Напушената"
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...
(Не)Възможно
защото непрестанно ги променяш.
Приемаш ничиите калпави претенции,
а своите обичаш често да нападаш.
И ето: срещаме се днес- лице в лице, ...
Между вèрите
мостът ... нòси ѝмето
„веротърпѝ - мост“
Душа надежда
Недей изпуска нашто топло лято.
Виж, още колко малко ни остава...
Не ще избегнем есенното злато.
Да постоим във лятната жарава. ...
Опит за миропомазване
От блясъци парят очите
Отгоре в безкрая близнаци и лъвове
В придворен поклон пред колесницата
В която товари с мечти и надежди ...
След милувката
Ти първо с мен флиртува,
а после ме погали
неволно (ми се струва)
със пръсти охладняли. ...
Ти
Придаде смисъл на живота ми.
Дари ме с неописуемо огромно щастие.
Зашемети ме с твоя красив ум, близък до моя.
Накара ме да се чувствам значима, нужна, жива. ...
Ти дойде
да е близък с друг... да прилича,
но едва ли с приличане става -
светът големее с различие...
Само миг като другите, зная, ...
Среща на дявола в мен с очите с които ме гледаш...
Ококичих се. Снегът ми ме боли.
Степта е няма, паднала богиня.
Орел ранен към мен пълзи.
Стани, Небе. За глътка имам вино. ...
Всяко нещо с името си
с виртуалното пространство,
нужно е да разбереш,
че всичко е до болка ясно.
Нет е Мрежа, но и Не. ...
В парка
на самотната пейка в градския парк.
И връщат в хората забравената вяра
че може да живее с години любовта.
Събуждат се дърветата в алеите красиви ...
Полуживот
Полу-любов, полу-омраза
и някакъв полу-живот,
пълзи из вените зараза
и леденее като гроб... ...
След любов...
с когото си осъмвал. На среднощна маса.
И си търсил смисъла. (Сред плявата)
И на дъното на чашата.
И се оглушава. До без мисъл. И без звук. ...