Стихове и поезия от съвременни български автори
Рожден ден
ден рожден за мене – петдесет и пети.
Животът ми вече към заник отива
и ми се иска равносметка да сторя.
Благодаря, майко, че живот ми даде ...
Жажда
рисуват полудели в тишината.
А аз изгарям… После две ръце
са онзи свят, във който синевата
взривява с вик разумния покой. ...
Малечка Палечка
На Голямата Маги
Ти си нашето Първо момиче!
Ти си нашата радост изстрадана!
Ти си нашия зов за Обичане! ...
Бабин завет
Внучета аз си имам четири-
гълъбчета обични, желани.
Те ще радват края на дните ми -
Ангел, Павлинчо, Мирко и Ани. ...
Изстрадано
Поумняваме бавно,
съвсем незначително,
с бяла нишка в косите
или щрих на длето. ...
Дъждът
Тишината сутрин.
Дъждът идва
внезапен и желан.
Стихия и пречистване. ...
Българийо моя!
Българийо моя, Българийо свята,
ти, коя си най-красива на земята.
Със своите гъсти, рунтави гори
и високи, небесни планини. ...
Прогонени
Г. Джагаров
Децата на България са боси.
Децата на България изстиват.
Към нея нямат никакви въпроси. ...
Басня за съпружеската вярност...
Веднъж една компания пияна
и тема с продължение подхвана,
щом свършиха с дежурните бележки
за общите познати със насмешки... ...
Пера от откровение
да търся винаги сред тях аз глътки вятър
и след това да ги горя в очите ти,
без да оставя дъх за синьото си лято...!
Лицето ти - разхвърляно е откровение, ...
Дворец от морски пясък
и морски вятър вее ми косите.
По пясъка вървя с усмивка аз
и детската мечта да спра вълните.
Една мечта на края на брега - ...
Портрети II ( Душата на поета)
Търкулна се на пода моливчето,
останало колкото палец.
Недовършеният последен стих,
посипан с пепел от угарката, ...
Ето те
Колко злини ни причини ?
Колко болка в сърцето ми наслои?
Колко сълзички целувах
на забравеното от теб дете? ...
Гаснещи зеници
Не. Като хищна птица
животът спусна се
и сграбчи те така,
че ти притвори ...
Врата
Къде да отида,
светът е навсякъде,
а аз съм един.
Въпроси напират, ...