Стихове и поезия от съвременни български автори
Наполовина разделени
от вятъра, на рая си, oтхвърлена
и любовта е хвърлила залозите си -
като със теб сме наполовина свързани...
Но наклал огън - стиховете да гори, ...
Нощта на червения мрак
Алени облаци, съшити с мечти,
там издъхват.
Нощта на червения мрак е,
нощта на червения мрак. ...
Когато
когато дърветата спрат да растат,
когато рибите спрат да се мятат
на сушата, без да умрат.
Когато слънцето изгрее от запад, ...
Всичко друго решавам аз
Стъпквам твоята мъжка власт?
Ти решаваш дали да си с мене.
Всичко друго решавам аз.
М. Петкова ...
В море от любов
Мойто, трае вече три недели.
Слънцето зад ъгъл се притули.
Облаци над мен са се засмели.
Влюбих се, че чак се и загубих ...
Случи се така
Не исках вече да живея с нея.
Дотегна ми да слушам как реве.
Как да се оплаква с хленчене умее.
Реших да си купя сърце, поумняло, ...
Хубаво, но свърши
Моля те, не ме търси!
Тръпката загуби се отдавна...
А за теб беше просто една прищявка!
Разбери! В сърцето не си ти! ...
Сидеров ефенди
Такива са "националистите" фалшименти.
Тъй Волен паша
на ДПС стана маша.
За народа кутсузлук - ...
****
и нямам смисъл
вече всичко е преди …
… и звъна в гласа ми,
и сладкото бездумие, ...
Юни
Притихнала вълшебност.
Цветно ухание.
Целува росата.
Усещане за светлина, ...
На емигрантите
неласкави и чужди небеса?
Без птиците, тревите ни зелени,
на Струма и Марица без гласа?
И да те будят сутрин чужди хора, ...
Морето
Морето ме извайва...
Навярно за Всемира
то знае всички тайни.
Защото ме докосва ...
Прости ми
Не ти си виновен! Не ти роди злобата мощна!
Не ти ни раняваш до кръв!
Не ти ни запримчваш с позлатена връв!
Прости ми, Живот, господар на всичко, що носи Душа! ...
Нямам стимул за това
да тръгна с Миха по света
и дори направо вметна,
че тук не виждам светлина!
Аз саркастично отговорих, ...
Свят IV
Отдавна подозирам, че те няма,
че всичко твое само ми се струва,
че ти си всъщност зрителна измама,
че си миражен, че не съществуваш... ...
Лeдeна любов
На студeнтската ми любов -
сръбкинята Снèжана
Под обувкитe - хруптeшe ми снeгът,
прeд очилата ми танцуваха снeжинки. ...
Моят учител
и ти ли със свойта тъга ме наказа?!
А мислех, че блудният син
на сестра не посяга!
Ненужни! - Нека! ...
Песен на трубадура
Воал обвива твоето лице,
възпяват красотата ти поети!
За всеки дар си, но това сърце
дали за мъж един в нощта ще свети?! ...
Не искам да си тръгваш
Магьосник трябва да си, друго обяснение няма...
Нямаш си и на идея колко силно сърцето ми бие.
Когато те видях, коремът ми просто реши да се свие.
При всеки звук, всеки човек, се надявам да си ти... ...
Аз мразя те, живот! О, как те мразя!
Защото ти жестоко ме предаде!
Правата ми човешки вместо в база
превърна в декорирана фасада
прикрила зад ефектни орнаменти ...