Стихове и поезия от съвременни български автори
Най-доброто, което можеш да направиш...
не е да скочиш от някъде или да се удавиш,
а да бъдеш себе си без страх,
да правиш всичко със мерак;
въпреки трудностите да оцелееш, ...
Есенни мъгли
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.
Последен дъх от лятно щастие… ...
Липсваш ми
Спомни си прекрасните дни, Искам тъгата, която гърлото ми дави
изпълнени с радост и малко сълзи, и болката, която в душата ми пари,
спомни си къде ли не скитахме да захвърля далеч ,само спомен оставих
и колко много с теб се обичахме. от една тъжна любов, песен и стих. ...
България… България над всичко!
под тоз безнадежден покров?
Защо си унила? Що стана немила?
Без вяра, надежда, любов?
Змия ли над теб на кравай се е свила ...
Точки
да се отърва от вас,
вие - свидетели на несподелени
любови,
разриви и раздори, ...
Такъв сам
Насилието вечно е на власт!...
И злото вечно ще остане живо…
И винаги ще чака своя час...
Макар нещата му да са различни, ...
Признателно
Обичам неговия поглед,
когато мъдро сключи вежди…
Когато дланите му силни
държат ме, за да не потъна… ...
Седем
Едното е символ на всяко начало.
Започнал е с него отдавна Светът,
За нас битието се е завъртяло,
По сладко-трънливия паметен път. ...
Мария, Орфей и може би ти
на които Орфей се препичал,
по Марица насложени – живи очи,
знам, оттам че наднича момиче.
Тя се казва Мария и носи сърце, ...
Случвам се
Случвам се. Ето ме.
Обич в дланите.
И няма свършване.
В сълза притихвм ...
На Иви
Далече си, ала не пречи
да те създам от малки думи,
превръщайки те във потребност,
в която тихо ти да чуеш, ...
В галоп
„Я коней напою,
Я куплет допою, -
Хоть немного еще постою на краю!...”
Владимир Висоцки ...
Любовта на деня
е твоята
и красотата на града
си ти...
сбъдването на съня ...
Беззаглавно
изпих го от една нелепа чаша,
устните си не можах да дръпна,
"удавникът за погледа се хващал".
За твоя поглед аз се хванах, ...
Обаждай се
Да ми се обаждаш,
нека да е често...
Мислите ми са един милион
и да ги споделям няма да е лесно. ...
Дъх след дъх
В ялово, премръзнало безводие,
дъх след дъх, творя живот.
Влага, обич, кислород.
Дъх след дъх, творя надгробие, ...
Знак за септември
сред дъжд от златисти листа,
под сянка на нов Аспарагус,
с усмивки и ведри лица...
И някак красивото блика ...
А въздухът е с дъх на леблебия
малка мента, два коняка,
вехта, стара паралия,
допълнително ракия.
Кофа, кирка и лопата, ...
Непокорна...
като овехтяла книга в ъгъла скрита,
не умея вече в деня цветове да разпозная,
по пътя на мечтите съвсем не бях до края!
Изгубих се сред чувства и желания, ...
Сянката
в сянката ми - ни радост, ни тъга.
Останал глух с рояк от празни мисли
опитвам се да споря.
Тя - сянката, стои си във прахта, ...
Свобода
Светът заспива.
Усмивка в тъмнина
невидима остава.
Няма светлина. ...