Стихове и поезия от съвременни български автори
Една любов
и сякаш нашепваше
ми слънцето за нещо.
Нещо като мъничко любов!
И сърцето ми туптеше ...
Сама...
а по лицето ми се сливат капки и сълзи.
Вървя по пътя пак сама,
надвесил се над мен града, пита ме за моята тъга.
Вървя и знам, че моята съдба ...
Страсти
ний на плажа да го правим.
Да ме пронижеш като нож,
но преди това да позабавим.
Да погледаме звездите, ...
Молитва към Морето...
Море пред теб възторжена мълча!...
Защото ти си нещо изначално
и в тебе вечно диша яростта,
и в тебе вечно жива е страстта, ...
Счупено
нещо някак се е счупило.
Дали скочило е отвисоко,
нечия вина изкупило?
А може би пък просто е заспало ...
Ще я намеря...
Хвърля в очите ми ябълков цвят.
Маха от прозорците на влакове.
Пръска върху ми стипчив аромат.
Дебне ме, когато съм разсеяна. ...
Ще бъдеш ли със мене?
и сънят бленуван ме обземе,
аз ще бъда с тебе
и ти ще бъдеш с мене!
Сънят обгърна ме тъй нежно ...
Ти дойде с пролетта
за мен не съществуваха години, дни.
Бях изгубила надеждата дори,
че щастието отново ще ме сполети.
До болка познавах какво е самота, ...
До скоро, поетесо!
и се взираш в тях с часове. От близо.
Той ме разплаква... а ти триеш сълзите ми,
хващаш четката и фаса загризваш...
Аз описвам фантазията в ръцете ти ...
Изгубен в съня ми
Сънувах те,
до мене ти седеше.
Беше красиво.
Прегръщаше ме. ...
Точиците в очите ти
липсват точиците в тях,
липсват лъчите им,
липсва кехлибареният цвят.
И ми липсват косите ти ...
Бяло утро (Прегръдката на стиховете)
в пустиня от небесни сетива...
и пристъпваш, плахо, по път обратен
и не чуваш - викам те: Ела!
Малко късче се отронва от дървото - ...
Гледай ме
Гледам те, ти си моето огледало.
Оглеждам се в теб, слава Богу, още нищо не е заспало!
Постоянно се вглеждаме един в друг, мислим си само за едно:
Дали ще доживеем да бъдем един до друг или животът няма да ни позволи да сме заедно? ...
Христова възраст
На 33 години вече, без дом -
дори без пукната пара -
със спомена от радости далечни
от юношеската ми синевина... ...
Нощ в гората
Случи се да пренощувам
с група дървари в гората,
огънят силно бушуваше,
тихо шумеше реката. ...
Непонятно море
Ни вярвам в забранено чувство,
ни в дълга радост... Не сълзата
пристига да остави пустош...
Стърчи с носа на Буратино ...
Позорът на 68-ма бригада
поискаха пари на загиналите за свобода чест да отдадат.
До такава степен се оказаха безпътни.
Тия ли за България живот ще дадат?!
https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/home
Старата къща
чертае своя кратък път.
Часовникът показва все един и същи час,
може би, защото е във влажен кът.
Прахът покрива скелета на щорите, ...
Юнски изгрев
На хоризонта острието сряза
небесната прозрачна синя плът
и плисна светла слънчева фантазия,
и утрото пое по своя път... ...
Истина? Къде?
Във случайна среща и усмивка непозната.
Защо ли вярвах във надежда преборена от суетата?
Защо ли вярвах на инстинкти създадени така – за проба?
Магия, конкурирана от дрога. ...
Танц накрай света
... И аз те обичам, блестя,
но не с искрите на звезда.
Любовта за мен е ново начинание.
Искаш ме, ала си тъй неблагодарен. ...
И всеки път, когато във стаята ти влизам...
И празното легло, и спрелият часовник по малко в мен убиват.
И виждам, че те няма, но пак необяснимо очаквам да те видя...
Дори да е измама... и думите не стигат... и времето не стига...
И всеки път, когато животът ми поема във своята по ...
Шепа обич
Да те прегърна!
Да ти промълвя!
Че вече се научих аз
какво е да страдаш... ...
сугестивност
Като риби мълчим. Между нас е планктон
и водата тежи – пресолена от вторници!
И не знаем как в тая тегава шир
глътка въздух да вземем свободно... ...