Стихове и поезия от съвременни български автори
Предсърдие, което се забавя
увехна в мен забравена тинтява.
Пресъхна вярата, заспала тихо
на дънера на тялото ми ялово.
Презирам нощите. И пращам дъх ...
Споменът
Спомен след спомен...
Сълза след сълза...
Защо стана така?!
Защо замина си сега?! ...
Аз вече нямам сълзи
за моя български народ.
Макар че истински го тача
и с него страдам цял живот.
Защото цигани и турци ...
И даже стиховете пишем мълчешком
едно ревливо, мрънкаво Мълчание
и нагло настанява себе си
помежду двама ни, не пита...
И бавно ни превръща във съседи, ...
* * *
*Отново и отново ще умирам, за да открия, че животът е неизчерпаем*
Пътуване.
Към онзи Миг, когато всичко ще е минало -
Живота, Любовта и... Светлината. ...
Зачатъци на дъга
всяко чувство - удвоява се...
със теб и е изкуство
за превръщане
на вопъла в предчувствие ...
Игра на рими
Тъй ми казва кака Вярка:
"Всичко трябва да е с ..................
Гошо има навик лош -
кара я през куп за ............... ...
Изход*
хора и думички
фрази на път
мъкнат в торбичките
своята скръб ...
Отровна
отровна река.
Вглеждам се наоколо
само Тишина.
Докосвам очите си - ...
Калиакра
В старо време във страната вилнял нашественик жесток.
И в градовете, и в селата, народът ни бил просто в шок.
Пленил врага девойки горди, във пещера покрай морето -
красиви, мили и чаровни, да ти се скъса чак сърцето. ...
Звезда
Някой е откраднал звездата ми нощес!
Събуждам се и гледам: няма измама!
Така е! Звездата ми я няма!
Ами сега? Какво да правя? ...
Свят III
Познавам те, навъсен Свят корав,
чертите ти познавам из основи,
знам правилата ти, знам твоя нрав,
гнева ти знам и ласките сурови. ...
Душата ми в затвор заключих
в окови оковах аз моето сърце,
а чувствата и смеха обрекох да
страдат безпътни по незнайното поле.
Тялото превърнах си в кула ...
Думи в срички
мечтите някак са излишни
и цветове като че ли че няма,
а думите са само в срички.
С тебе спирам някак до средата ...
Пролетен семеен диалог
Как искам да се любим до забрава.”
ТОЙ: „О,скъпа, вчера парното платих.
От шока е навярно... не ми става...”
ТЯ: „Навън ни мами весел месец май ...
Нека съм жива!!!
Аз те целунах... ти се усмихваше.
Аз те прегърнах... тъй се притиснахме.
С пръсти рисувах ореол по телата ни...
Ти ме докосваше нежно. И някак си ...
За тебе, Македонийо
За тебе жалим, Македонийо!
Жестоки тирани те заграбиха.
България много за теб е страдала.
Най-близък и роден български край! ...
Любов на думи
безпътна, бездиханна, невъзможна,
с изкуствен блясък в стиховете свети,
надъхана с безчувствена тревожност!
Превърнала се в паметник изящен – ...
Ръце
все по-хрупкава Самсара
Расте
зад бемчиците по ушите ù
Отпива ...
Позитивно
и за злото се превръщаш в щит,
към живота постепенно се завързваш
а и той през тебе се забързва -
като вълна през сателит...!
Проклятие като съдба
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи. ...
Натюрмортът на една душа
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...! ...
На Венера
все едно за плажа на Бургас -
аз за Марс не съм, искам
на Венера
и теб ще те запиша - ...