Стихове и поезия от съвременни български автори
Довиждане, деца!
Довиждане деца! Отивате далече.
По всички краища на този пъстър свят.
Довиждане ! Аз ще се моля вечер,
да помните, че има път назад. ...
Мисли...
Едно селце* във гордият Балкан,
в страни от Времето, самотно доживява
последните си дни във тоя неразбран,
объркан свят, потънало в забрава, ...
Свят I
Светът край мен е цветен сън прозрачен
или картина на незнаен гений,
или вълшебна приказка сред здрача...
Но истински ли е светът край мене? ...
Сякаш
Сякаш те са злото, а ти си добрината.
Сякаш те са реалността, а ти си чудесата.
Сякаш ти си истината, а те лъжата.
Сякаш ти си възрастният, а те децата. ...
Ангели и птици...
И някой ден, някой ден ще се видим отново,
някъде там - високо, чисто, светло-синьо...
Където ангели и птици никога не са сами,
за да изпеем песните от несбъднати мечти. ...
Намери ме
Открадни всички мои минути…
После дълго рисувай със устни страстта,
ако ще този свят да се срути,
като много измислена, чужда вина… ...
Любовен антиреквием
като на мечтите ми даваш ти криле.
Как мога аз по теб да не копнея,
като в мен тупти твоето сърце.
Как мога аз дъх да си поема, ...
Щураво ми е
Иска ми се всички да прегръщам.
Весело с небето да се слея.
Да не съм сега една и съща.
Щураво ми е. Танцувам лудо. ...
16.05.2013
Тичам зад следите.
Имам много белези.
Мокри са очите.
Боря се със себе си. ...
Нечий живот като слънце ти ще огрееш...
ще огряваш го, без да залязваш и нощем, и денем,
ще го топлиш с присъствието си, с погледа, с гръдта си,
с допира на твоите по неговите устни.
Ще бъдеш ти в очите му необикновена, ...
Неразлистена
Денят е на хапки,
на глътки нощта.
Каквото ми дава - ми дава за малко.
Дозичка щастие, ...
Букет от разцъфтели цветове
Край мен – витрини, лъскави коли...
За кой ли път и месец май се мръщи –
подухва вятър, ситен дъжд вали.
На фарове съм, с пуснати чистачки. ...
Нзад към патриархата
Говорете си каквото искате!
Жената е нежна! Тя дава живот!
Тя носи надежда! Топли своя имот!
Има нужда от сила! От мъж! ...
24-и май
по улицата две бледи сенки тихо изпълзяват.
Шасито старо на количка бебешка тя бута,
той смело скача в кофите за смет.
Пластмасови шишета празни, светлосини, ...
Смръдливочeрна нощ
Тъмночeрна и смръдлива e нощта,
както животът ми смръдливочeрeн!
Когато слънцe грee горe прeз дeня,
ми напомня всe, чe идващата нощ - ...
Ти
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците....
И плачех заедно със твоите неволи, ...
Дъжд
Искам от природата да се смая.
Дъжда чакам с нетърпение да дойде.
Природата душата си нек' разгърне.
Тъжен и самотен, под него пак бродя. ...
Щедрост
Жените на Пловдив приличат на слезли току от картина
на Майстора , идат, люлеейки въздуха цветен.
Когато безкрайното шествие тяхно нататък отмине,
над храма на моето тяло, душите им дълго ще светят. ...
Без да искам
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.
Възпях онези братя по съдба, ...