Стихове и поезия от съвременни български автори
О'да за едно ако
За едно ако става дума, бе братчет:
Ако си не гледаме в обувките,
ако не кефиме се на карък,
ако не продаваме си гласовете, ...
Нощ, в която мисля за теб
Защото не си събитие,
не си приятел,
не си враг,
не си овощна градина, ...
Защото друго не умея
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.
Във вечния и дълъг път, ...
В корена на всичко
лежи земя.
И даже туй, лети що окрилено,
крепи го тя.
В короната на всеки цар дървесен ...
Ти си моята муза
на Беригинюшка
"Бях забравил какво е любовта!
Бях забравил ласки и милувки,
Какво е нежност,близост на жена, ...
Познанието
До видимото ще опреш.
Но те са айсберг или плувка
в притихналото ни море.
Вселената е тъй огромна!... ...
Настроение...
(триптих)
1.
Ех ти моя Любов, разпиляна
по плътта на тъй много жени, ...
Че Гевара
край някаква отдавна гътнала се сврака
с изпружени гротескно два криви крака.
Ужасна смрад направо го разплаква,
но той стои нащрек и хич не се оплаква, ...
Неон
Отивай си, любов, не се обръщай!
Тръгни си тихо с есенния марш,
със сянката на старата ни къща,
с въздишките на нощния мираж. ...
Но ти обеща...
Че по пътя няма да вървя сама.
Че да ме обичаш няма да престанеш.
Че ще триеш всяка моя сълза.
Обеща ми... Обеща, че ме искаш. ...
Цвете отровно
Змия студена към него безшумно пълзи...
Повива се около стъблото му крехко
и утихва. Охранява го зорко.
Това цвете е нейният извор - крепител. ...
A posse ad esse
Всички шепоти нежни в нас отекваха - грачещи.
Светлинката отведе към подземния свят.
Близостта се превърна в непредвидено свлачище.
Бях замесила хляба, но просъхна съвсем. ...
Без повод
Пропъдени, орисани без повод.
Последната надежда на дъжда,
се давеше в зеницата на Господ.
Пораснаха с размера на любов. ...
По скалата "Човек"
В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостите на ума събаря
във всяка съзидателна душа. ...
Портокал на бал
който обичал да ходи на бал.
Той можел добре да говори,
но все казвал: "С дами не се спори!".
Един ден срещнал ябълка красива, ...
Жребий
и палави сенки на толкова влюбени,
тъжни са чайките над разлюляно море,
тръгна си лятото от златните дюни.
С писък пресипнал и вечност на океан, ...