Стихове и поезия от съвременни български автори
Трябва да се забрани изкуството!
какво виждат хората
в късовете космически камъни
(по които си припадат поетите),
а с досада подритват земните ...
Най-лошият герой
Тълпата бързо се рои.
А ярост и обидно слово
във въздуха горещ кънти.
Голяма част от тях го мрази - ...
Въпросът на отсечените спомени
и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.
Остатъкът от него със болка регистрира
товар от непозната празнота.
Отнеха му короната и листите, и вятъра - ...
Женският Пазар
сергии криви,
дупки, камъни и тухли,
далечен спомен за бордюр
и тротоар, ...
Старият воин...
Свещта трепти, догаря, а пък друга няма-
във стаята след малко ще се втурне мрак.
Пред маса, от греди недялани скована,
седи прегърбен мъж, като светия благ... ...
Обичам те
нима е трудно да го разбереш.
Недей ровичка за изгоди тайни,
недей налага строги правила.
Остави ме да летя, да дишам, ...
Молба
Докосвай ме!
Като вятъра в простора.
Като пресъхнало от слънцето небе.
Закриляй ме! ...
На живота тайната разкрих
аз държа сега на мойто.
Днес животът ме наказва,
но си вземам аз от свойто.
Затова сега живея ...
Пърхането на гълъбите
което някога сънувала си ти - сама,
и времето да хванеш като птичка,
от мен поиска, но кажи ми ти - кога, кога...?
Не искам в теб да се изгубя тъй отрано, ...
Ах, този поглед, изпепеляващ ме...
и тези устни, изгарящи ме отвън.
Ненаситих им се и още колко ли пъти
те огнища ще палят, негаснещи в мен.
Ах, тази гръд, с пръстите си галил я, ...
И казах : Добре съм
С иронична смешка побързах да отвърна.
Това, което нямаш никой не ще ти отнеме.
И това, което не дошло е, няма да се върне.
И казах: "Добре съм", мъчейки се да повярвам. ...
Изповед на едно паве
и приличам на кюлче от злато.
Притесних се от куп страхове
в туй протестно танцуващо лято.
Че се случи със мен прецедент. ...
На разходка
а верен начин да съм здрав!
Форсирам своята походка
и мисля си, че тук съм прав...
Аз всеки ден се натоварвам, ...
Без угризения... без извинения...
Всеки път си казвам „За последно е!!!“
Но всеки път, когато ме повикаш, идвам...
Без да мисля... без да питам...
Без угризения... без извинения... ...
Колко
Колко болка и разочарование преглътнах?
Колко от сълзите мои аз скрих?
Колко лъжи забравих?
Колко? ...
Усещане за Буря...
През облаците черно-бели
проблясват слънчеви ками
и над вълните посивели
импулсна светлина ръми... ...
Мила Родино
защо изчезна плодната ти градина!?
Необработени пустеят нивята,
бурени, трънки стелят се по земята?
А тя, плодородна, щедра, изобилна, ...