Стихове и поезия от съвременни български автори
Спи Земята
Въздухът въздиша.
Невидим шал замята,
умората съблича.
Така е уморена. ...
Онемелият славей
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
Майски дъжд
Прегърнал този майски ден през кръста,
дъждът полека слиза от могилите,
пристъпва в мокрите треви на пръсти,
гъстее, ромоли, набира сили, ...
Децата на гнева
топи се безмилостно като пролетен сняг;
над него – приведен, навъсен небесният свод
с огън рисува пророчески знак.
Продажници драпат към своя Олимп, ...
Екзистенциално- 3...
Самотен гръм и Тишината
ранена стене в яростта си...
... Избухва властно Светлината
от древните иконостаси ...
Ти можеш
там, където свършват силите,
там, където няма надежда,
започва божественото.
То е в твоята душа, ...
Без теб
Животът ми без теб е миг мълчание -
надгробна плоча, мъртва тишина.
Без теб животът е изгнание,
без изгрев, слънце, въздух и вода. ...
Колко
и сълзи в дланите събрани...
Колко още обиди и псувни
ще събирам в сърцето си...
Колко фалшиви и малки души ...
Обич, недокосната от грях
лъжовен огън ще те изгори!
Не се погубвай сляпо да обичаш,
но без любов останеш ли– боли!
Обичай, ала в чувствата си мъдър ...
Вятърно ми е
Като пух се нося над света.
Семе на глухарче съм. Далеко
пускам вместо коренче мечта.
Изкласявам вятърно и бяло. ...
На шепата във необята
но аз бягам от този свят...
мога да остана без нищо
и въпреки това да съм богат,
аз бягам от всяко щастие ...
Бургас
в Бургас безводен родих се аз,
но днес Бургас е с нова премяна -
с морска градина и панорама.
Започваме винаги с нефтозавода ...
Помниш ли?
как за ръчица те водех до яслите?
Помниш ли, мъничка моя голяма,
как разцъфтя върху моето рамо?
Помниш ли, мъничка моя далечна, ...
На лобното място на Бенковски
отекват в планинската утроба,
там, където паметник е знак
над Бенковски гроба.
Огнени езици ...
Бели лодки
мислите се давят и реват.
Бели лодки все ги следват неуморно,
в небето очертават звезден кръстопът.
По който само вятърът копнежи гони, ...
Но не знаеш...
че тясно ми е в мекото леглo..."
Петя Йорданова
В тишина е потънала къщата.
Спиш, към мене обърнал лице. ...
Сън за ада
и клекна като куче зад баира.
Тъмата - гъста, да я режеш с нож!
Ни път, ни дом се в тази нощ намира.
И аз се лутам - скитник обосял, ...
Без наздравица
Наливам с бистра лудост чашата до горе
и бавно сядам дълга глътка да изпия.
По дланите изтръпнали сълзи умора.
Здрачава се – часът на първата ракия... ...