Огнени ритми! Безумно изпепеляваща страст!
Завихрят ме безпощадно в своята сила и власт!
Черно-белите пламъци се гърчат в несвяст...
Безсрамно луда оргия, в мега шантав контраст!
Пожари палят в кръвта! И аз като факла горя... ...
Посях те. Поливах те. Отгледах те. Набрах те.
Вкусих те. Сдъвках те. Преглътнах те.
А ти така горчеше и болеше,
и ме тровеше. Като гнила ябълка.
Като мазна плесен ...
На цялата безкрайност, която ти нарече миг,
на незабравените думи, нарекъл ги блестяща суета,
на всичкото и нищото, стоящо помежду ни.
Не на теб, на себе си усмихвам се сега.
На непокътнатите давещи от бяс вълни, ...
Обичам писъка на совите в летните нощи.
Обичам гласът, шепнещ "трябваш ми още".
Обичам смеха, който споделяме двамата с теб.
Обичам деня, в който каза "влюбен съм в теб".
Обичам болката, ако ти си ми я причинил. ...
Не зная защо така се случва -
когато те погледна в тез очи...
скуката за мен приключва,
изпитания и тайни ми отключват,
със отговор запалвам в тях искри ...
Сърцето е това, което се обажда,
когато караме се, смеем се или тъжим,
а мозъкът безмълвно му угажда,
навярно, за да продължим.
Когато казах ти, че те обичам, ...
Бутилка отрова отново намерих,
потърсена, скрита... сълза в опаковка.
С въздишка завита, с етикет най-греховен.
Позната пътека, към нови тревоги.
Обиди от тежките думи, а всъщност - ...
Ще прогледнеш ли, човечество безумно,
ако с черната си кръв опияним земята,
ако димът на кладите, внезапно лумнали,
снага издигне нависоко в небесата?
Ще ни оплачеш ли, човечество безпътно, ...
Е, хайде, няма нужда от престорено съчувствие
и празна съпричастно, и хиляди съвети.
Дали на някой някога случайно му е хрумвало,
че искам да поплача без никой да ми пречи.
Какво така сте зяпнали - сеир ли пак си търсите, ...
Налей ми да отпия поредна чаша,
след първата се услади, на втората те пожелах.
Ала не ми наливай друга, ако искаш и утре да съм тук
и все тъй да те желая.
Лека нощ и приятни сънища ми пожелай! ...
И колкото и дълго да се взирам
във тъмното на слънчевите очила,
без отговор въпроси все намирам
и отразени от небето хвърчила...
Как хитро свикнали сме да се крием ...
С′ страх и недоверие в света аз гледах нашата любов
и виждайки навсякъде лъжи, си изградих защитния обков.
И все по-дълги, празни и безлични минаваха годините пред мен.
Загърбих чувствата различни и не очаквах да те срещна някой ден.
А днес треперя от вълнение и пиша аз на този лист, ...
Над хълмовете стапя се деня
и пак зад тях прииждат и надеждите.
Във долчинка на свитата душа
светулкови проблясват светлинките.
За миг затваряйки очи ...
Живот, о, ти, измамен рай!
Какво предлагаш, освен нещастен край?
Надежда може би една?
Надежда сред жестоката съдба.
Тя мами ни и ни изпива пак докрай, ...
По мъничко от тебе си крадях.
По мъничко от тебе вдишвах.
Защото знаех, че ще дойде ден,
когато вече ще съм ти излишна.
Но ще обичам всяка твар и цвят, и звук. ...
Писна ми да бъда мъж, когато
ясно си личи, че съм жена!
Щом затъне връзката ни в блато,
пак разчиташ аз да я спася.
Щом утихне вятърът в платната - ...
Лакът-душица, домашен човек,
с чифт очила, руски книги -
щедро наследство от предния век...
Колкото - толкова. Стига.
Гръб не превивам, досущ вечно млад, ...