Стихове и поезия от съвременни български автори
Музини неволи
да не ми избяга,
целия са укокорих,
ей ти ИЗНЕНАДА!"
dqdo_pop ...
Пролетна картина
Кой прогони студовете,
тягостните сиви дни?
Кой разчупи ледовете?
Въздухът защо звъни? ...
Знаеш ми адреса
и онзи, шарения шал.
Забравих си целувките, надеждите и думите -
ей ги там, във въздуха висят си още.
Забравих си мечтите и копнежите - ...
Пролетно с любов
цветове, песъчинки, стъклени усмивки,
отразяващи слънчеви лъчи лудешки,
пораждащи, ухаещи на дъжд насмешки.
Феерия от нестихваща магия, ...
На Него след това...
Скърбящи хора, студ, сълзи...
Ти едва ли ще забравиш,
но моля те, аз искам - забрави.
Ако умра, аз искам да изгряваш ...
Егоизъм
Убийствено егоистична съм във любовта.
Ще те обсебя. Без магия ще те омагьосам.
Ще станеш друг. Аз неусетно ще те претопя.
Небето ще покрия с плащеница ...
Закуска
избърсах устните си от печал
и стекоха ми се от мляко дните
на лепкавия ми нещастен шал.
И роклята ми с пламенна украса ...
Денят, в който слънцето изгря от запад
но ще речеш, че спящо е дете -
водата бе като чаршаф простряна
под нежното светлеещо небе.
На пясъка бе толкова студено ...
Пленница
Ти вмъкна се тихичко
без да попиташ
има ли място за теб в моя дом.
Обсеби душата ми, ...
Прераждане
изгубих Любовта.
И хукнах да я диря,
и се лутах.
Не я открих - ...
Чудо в нета
виждам случки разни.
Тук започва веселбата
на игра с думи празни.
Виждаш го добро човече, ...
Тъга
тича моята тъга неизмено.
Радостта ми се изгуби постепено.
Може би някой някога
ще ми върне радостта? ...
Черници и дуди
камбани, котки и женски
истории.
В бял шкаф сложих кукли-дивачки,
плач и рев на приказни герои. ...
Залез над залива
Като камък във море изчезна
току-що съчиненият, великолепен стих...
Напрегнах мисли, пресегнах се,
очи затворих и отпих, ...
Къпани мисли
душичката ми се е свила.
Изкъпах се. Ти не дойде.
Язък за къпането, мила.
Въпросът е по същество: ...
Поне цвят да поднеса
И други идват вместо тях.
Добри при недобрите спират.
С годините това разбрах!
И всичко туй е олелия, ...
Очи към Бога
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...
Писмо от острова
“...без бряг са времената...”
Алфонс дьо ЛАМАРТИН
На масата до мен седи часът на здрача.
Пред двамата съм сложил чаши вино; ...