Стихове и поезия от съвременни български автори
Контраст
И все през бурите понесен
вървиш по път съзидан с векове.
В душата ти назрява песен,
кръвта със ясен порив те зове. ...
Тъжна самотна и виновна
изобщо не минават дните.
В мен сякаш нещо умря,
спътник са ми само дните.
Самотна съм и това ме изгаря, ...
Реалност
Всички сме канарчета. Вълци пасат стадото.
Има днес побратими Мунчо идиота.
Още век ще патиме. Сложен е живота.
Стрижат ни, доят ни. Ние кротко блеем. ...
Аз пиша...
за очите,
които
сбъдват сънища
и припомнят мечти... ...
* * *
имам ли ...
и сърцето пак закрещя
и въпросът пак се ската
имам ли право, ...
Притисни ме силно да не мога да поема дъх (акростих)
Разпръскват се сякаш хиляди пъстроцветни дъги.
Изливат се като дъжд от устните ми думи
Такива, каквито не съм предполагала, че съществуват в ума ми.
Изненадващо добре звучаха те на глас ...
Силна обич
независимо дали ме обичаш,
като обикновен приятел или не,
има ли значение, поне за мен не!
Обичам ли те? Не знам. ...
Житие
без него става невъзможно."
Ден първи
Аз помня
въздишките на листата ...
Себичен
От дъскорезницата на съседа
април отряза резен дъжд,
дъждът превърза със зелено
липата сякаш изведнъж! ...
Копнеж
и твоята слабост е моя тревога.
Обичам нощите, само в съня ми
неканен да си в ума ми...
Гласът ти топъл ...
Усещане
Наситено
с обилни и контрастни цветове,
небето
днес през сЪлзи се усмихва. ...
* * *
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка, ...
Невинаги и понякога
“...дважды два не сразу сто.”
Борис ПАСТЕРНАК, “Высокая болезнь”
О, две по две невинаги е шест,
не изведнъж, не просто тъй – случайно. ...
Тази нощ отмина, но утре... дали
и може би затуй наоколо е тъмно,
а ние с теб все още под старата бреза
се гледаме в очите тъй безумно.
Натрупани години като канара ...
Тя
изгубената пролетна усмивка;
изпълва сърцето ти със нежност,
в самотната нощ - ярка звездичка.
Жена, която разпръсква ти мрака, ...
Ябълков цвят
Ароматни, невинни дантели.
Весел, нежен и радостен сняг
по дървета - симфонии бели.
Красота, красота, красота! ...
Наранено сърце
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено ...
Мастилен цвят
Дървото е замислено и тъжно,
мастилен цвят през клоните протича.
Успя небето пак да го излъже,
че ще го топли и ще го обича. ...
Училище-мъчилище
Асенчо бърше потното си чèло.
– Как новия урок да разбера?!
Това за мен е адски трудно дело!
"Че учиш се през пръсти вече срок! ...
Клонче с цвят
с клонче с цвят в ръка
и върви усмихнат по света,
ръка в ръка с любовта.
През морета, планини и океани, ...
Дори да си тръгна...
от този озъбен черно-сив свят,
спокоен ще съм,
че оставям след себе си нещо красиво...
Тази вечер ...