Нека дълго да те има с мене, Господи! Писна ми да вярвам все сама!
Прегърни ме като бял апостол! Нека пиша с твоите слова!
Малка съм, а съм голяма някак, лудичко звучи като гърмеж...
Качвам се безропотно на влака - само трябва да ме поведеш.
Дай ми малко, алчна ли те искам? На кафе със мен да постоиш. ...
Нарисувай ми реалност. Паралелна.
Където няма други.
Само ти и аз. Където облаци се спускат по команда и вятърът се смее с тънък глас. Нарисувай ми вселена. Нереална. Окъпана във слънчеви лъчи.
И цялата да бъде във зелено,
да чувам само морските вълни. ...
1. Когато тръгна, ти не се обръщай,
и без мен животът ти ще продължи,
книгата от спомени недей разгръща,
тя може силно да те натъжи!
2. Когато тръгна, ти не викай да остана, ...
Сред сивото - там някъде, остава недовършена,
без нежност и без огън, една любов - прекършена.
Изгубват се мечтите - от вятъра отнесени,
солени са сълзите, но сладки - с дъжд примесени.
Понякога изглежда - животът спи в забрава, ...
Нарисувай ми, художнико, тъга,
използвай тъжната палитра на боите,
не ги пести, разреждай ги с дъжда,
аз искам цялото платно да е покрито
от тъмната и придошла река, ...
Поседнала на двора, под старата асма,
ето, червеното мушкато разцъфтява,
перуниката, разперила чудни цветове до премала,
погалва с аромат неземен, и той в мен запява...
Божурът разлиства своите пъпки ...
С П А Р Т А К
Заспиват вечер тракийските полета,
а духът на гордия Спартак броди.
Долетял от времето с огнена комета,
да напомни за съдбата на измъчените роби. ...
Защо не си говорим за стойностни неща,
да изказваме на глас прииждащите мисли?
Една врата да се отключи искам в нас
и чувствата да спрем, преди отново да са си отишли.
След което можем и да помълчим, ...
Видях те някак си приветлива, щастлива,
не знаех, че душата ти гори,
но скоро влажността в очите ти рисуваше
как всичко къса се във тебе и боли.
Пусни сърцето си да бие силно, ...
Г О Р Ч И В Е П И Л О Г
В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която
ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство
Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.
Декорите на моя малък свят се разлюляха. ...
Ще ми напомни нещо за любов,
дали пасаж от стих или листо от есен.
Под синьото небе пак скрила своя зов,
ще прекося по тротоара тесен.
Ще си помисля, ако ей сега ...
Аз нямам нищичко, какво да губя...
Без теб светът ми няма да е бял.
След хиляди провали оцелял,
все някога във мене ще те влюбя.
От скучните си дни със прежда груба, ...
Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, и аз му се радвам.
Горчилките отварят апетит, ...
Не мога да съм твоето момиче. Косата ми не е на букли.
Тя е бясна и обича да се скита. Твойта подреденост я измъчи.
Не съм кротка. Няма и да бъда. Винаги ще гледам към небето.
Може и до късничко да се запия, да си обеля нейде коленете.
Няма да съм твоята робиня, да мълча и да те гледам с любов. ...
Загледан отново в звездите проклинам съдбата жестока
и питам безгласно ще видя ли слънце отново?
Че отдавна натъпквам тъгата в мен, вече твърде дълбоко -
с какво заслужил съм аз туй наказание сурово!?!
Нима с моята обич към теб тъй чиста, първична? ...