Стихове и поезия от съвременни български автори
Спасение!...
трябва да изстрадаме!...
Горчилката до дъно
да изпием,
да изплатим ...
Къща от карти
на Г.
Отречи се от мен. Стига търси вината във себе си.
Нека аз да поема куршума. Спокойно – свободен бъди.
Аз си знам, лоша бях. Лоша съм. Не понасям разделите. ...
Лучия
Или има.
Но теб те е страх. Влизай, потърси
Саромата* голата жена с непокътната
девственост. ...
Емигрант
детето ми расте само,
тука не издържам вече,
пиша до родината писмо.
“Здравей, Българийо любима! ...
Душа на пияница
бутилката изпива на шега.
След час-два пак отвътре му завира
и втора бира гълта на мига.
Ядосва се – часовникът дванайсет ...
Лека нощ
"лека нощ", любима,
не съм целунал
очите уморени,
дано красив ти е съня, ...
Крайъгълният камък в нищото
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
Конференция
води ни по трасе пропадащо.
Пак за магистрали плещи,
груб, но с ръце като клещи,
борецът против октоподи, ...
Весели грижи
Три следобед. Кове съседът без умора
недостроената си зла съдба,
дъждът априлски шегобийства
отново с любовта на старата липа. ...
Невъзможна любов
а сложно чувство оказа се тя.
Макар и безкрайна, огромна,
но в моя случай и невъзможна.
В сърцето вгнездила се е тя, ...
Животът играе си с всеки от нас...
Седеше момиче на масичка бяла
в едно малко, кокетно кафе.
С очи на русалка - красавица цяла,
а кожата?!... Oт кадифе. ...
Лутане
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите ...
Сълзица всичко знае
казваме ù баба Сийка.
Внучката ù, Сълзица,
тя живее в град Белица.
Вятър много силен вчера ...
Нежни Зори
Усмихва се утрото, огряно от слънцето,
разбутало тъмната нощ, луна и звезди.
Изпивам кафето си, потопена в спокойствие,
обзета от сладки желания, любов и мечти. ...
Монолог на една съвременна Пепеляшка
(Със чакането даже и досадно...)
Звънях, а телефонът ти - изключен!
(Забравил си проклетото зарядно!)
Вечерял ли си? Нищичко не сготвих. ...
Миг от Принца
Къде остави радостта?
Не сипвай жал в бокал пиринчен -
да пия искам от страстта.
От нея сипвай, да опие ...
Ех, че време!
крие се в леда.
В гората е самичка,
но идва пролетта.
Долита със ятата, ...
Мимоходом
ме пресрещна
на улицата и попита:
"Ти ли си
Янко Панайотов?" ...
Огън
тлей, прясно е и много ще боли. Вятърът
пепелта ще отвее, но споменът завинаги
ще тлее. Нашите сърца ранени защо на
болка са обречени? ...
Да не пиша
По време
На събуждането
Има само събуждане
Страстта залинява ...
Хайку
на „The World Haiku Review” – издавано от Световния хайку клуб :
late spring –
in the kid’s crayon box
the green has run out ...
Селска нощ
Зад мъртвите монети на неона,
край уличните лампи натъркаляни,
на орехите в дрипавите клони
нощта трепери, мокра и разкаляна. ...
На гурбет
затуй съм тръгнал на гурбет.
И в туй ако късмет извадя,
ще съм добре и занапред.
Изгубех вече младостта си... ...