Стихове и поезия от съвременни български автори
Сърце
още, за да те обичам...
колко душа ти дарявам
със всяка следваща сричка...?!
С колко любов ме поглеждаш, ...
Пролетно
А слънцето прилича на погача.
Пръхти през ноздри пролетният вятър.
Разнежил се, капчукът тихо плаче.
Нагоре всяко стръкче се протяга. ...
Спомени
спомени започват да ме изгарят.
Всеки път щом съм сама,
сякаш на лента се повтарят.
Спомени, единствено спомени ...
* * *
а пак го чаках безразсъдно
и пак си мислех до полуда -
тука ще е...
и сега се стопявам ...
Любов
ми боли. Капят парещи сълзи.
Имам толкова думи неказани.
Моята душа гори. Мисълта за теб
ме натъжава, любовта ни ме изпепелява. ...
С тебе, когато...
на противните електрически глобуси
и създай тъмнината, в която
да сме двама със тебе, когато…
… ще сме облечени само във пръските ...
Карибите, Париж и други носталгии
Захванах се да подредя любимите неща
сред хаоса, обзел тавана на душата ми…
Обувките със пясък от Карибите -
не стигнали до там; ...
За колите със сирени
за колите със сирени.
Дайте им свободен път,
за да минат те на време.
Някой е забравил ...
Приказка в лятна нощ...
.... Лятна вечер, нежнотиха
бавно звезден плащ замята,
птиците се изпокриха,
пада кротост над земята... ...
За всяка раздяла в живота
и няма след теб да заплача,
ще се роди пролетта
в омайна прегръдка на здрача.
И птиците пак ще долитат, ...
Бутафорно
Избродирала цветен контур
зад кулисите броди душата.
Там, във ъгъла жълт абажур
пелерина от дрипи размята. ...
Платената цена
Видяха я десетки минувачи.
Което случи се, не беше блъф.
Това ли демокрацията значи?!
Завърши с бой вечерният протест. ...
Утрото на пролетния ден
слънчеви лъчи през тях прозират…
В росата раждат се дъги,
раждат се и след това умират.
Облачни завеси, летен дъжд… ...
Русалка
Непослушна романтичка,
Излязла от уюта на сините си дълбини,
Поседнала на бряг измръзнало самотен,
Търсеща в света на хората, ...
Алабастров дъжд с канелен мирис
блясък, въртящ се в спирала,
и малко по малко откриваш
колко много на мене си дала.
Колко нощи след тебе въздишах ...
Да останем завинаги
много планини, до тебе стигнах
и завинаги останах.
Недей, не поглеждай назад,
недей не помисляй да се ...
Живот
игра, разни мисли.
Сълзи - трагедия,
смях - комедия.
Декори, светлини... ...
В памет на леля ми
вървя аз по земния път бавно,
но нещо в мене гори...
нещо красиво от мене си тръгна...
времето не лекува... уви... ...
Пробуждане
откраднало кратък градски шум
от избледняващото настояще
Това дори не може да бъде
кратък изказ... ...
Копнения
(ретро)
Хей, дай ми ябълка червена и още
недокоснатите устни на девойка,
омаята на люлякови нощи ...