Човешка грешка и бамбук - расте оградата напук.
Като в човешки отношения - усеща се алергия.
Снежинка бяла пада в калта - превръща се в грам вода.
Водата прави чудеса дори попаднала в скала.
Тъгата в старата година остави - радост прегърни. ...
Не можеш ти от чувство да избягаш
Не можеш и да се преструваш
Когато тук сърцето заповядва
обичаш..Не се мъчиш да хитруваш
Защото то е тъй и няма начин ...
Ето ни в първите дни от годината!
Календарът е пълен с дати...
пъчи се някак с помпозност
не усетил, че всичките са крилати.
А Копнежът между листите скрит, ...
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
ПИСМА В НЕБЕТО
... нали сме всинца Божии деца, и дишаме тъй праведно и просто –
аз всяка сутрин пиша писъмца и пращам ги по птиците на Господ,
Той сигурно в небесния килер? – със ластиче ги връзва и ги трупа,
пък аз го викам – с хлебеца ми чер да хапнем от любимата ми супа, ...
Ще дойде ден, в който ще прогледнеш,
денят, във който ще си спомниш!
Ще разбереш, че земните проблеми нямат тежест,
ще забравиш всички болки...
Ще съжалиш за глупавия страх, ...
Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...
Влезни в мен, самота,
оставих отворена входната врата.
Да влезеш тихо и до мен да приседнеш
Да се отпуснеш, да се облегнеш.
Викни с теб и така познатата тъга. ...
Опитваш се да ме превърнеш в друга,
в удобна дреха или обувка по размер,
но аз упорито не се давам
и пришка получаваш, и мазол.
Досадно е да се опитваш ...
Аз нося светло име на звезда,
но като нощ съм тъмна и потайна.
В една усмивка и в една сълза
се сбирам и съм толкова безкрайна.
Понякога съм чиста като сняг ...
СНЕГЪТ ЩЕ СКРИЕ СТЪПКИТЕ МИ БЪРЗО
Била съм тук, не искам да се връщам.
И да оставам смисъл не съзрях.
Мъгла обгръща тихата ми къща
и пътят е скован от студ и страх. ...
МОЛИТВА ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
Аз съм минал човек – и дълбоко е моето минало,
всяка негова страница вече хиляден път я чета.
Прекосявам света, а пред мене е Времето – зинало
да ме глътне в бездънните свои, беззъби уста. ...
Когато безумен надолу копая
и дъното после ми стане небе,
тогава над мене събират се, лаят,
бичуват ме злобни подземните две
лъжи опашати - за ангела паднал и бог - ...
По пътя
Вървях аз, падах и ставах бавно,
крачих по пътя стъпка по стъпка.
Пишех за България с минало славно,
едно кътче от рая, това е моята страна! ...
Краят на годината поглежда към началото –
студени сиви улици, премръзнали лица,
часовник стрелящ тишината със махалото,
очакване, с което тръпнат малките деца.
По клоните безмълвни на дървета пусти, ...
в памет на генерал Владимир Вазов-командир
на 9-та пехотна Плевенска дивизия
Не ме утешавай с ракия!Тя ще бъде добавен етикет.
Ще съжалявам,щом се напия; и бъдат дните ми в ред.
И ще пропусна салюта с песни за миналите ми дни... ...
АВТОПОРТРЕТ СЪС СНЕЖИНКА
... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе, ...