Стихове и поезия от съвременни български автори
Вчера
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си, ...
Моя болка и мечта
Като вятър те прегръщам,
радвам ти се всеки ден.
Като слънце те целувам,
мое щастие за мен. ...
Кестенче ме перна по главата
... нали поет съм адски неизвестен,
и в столицата бях дошъл за ден,
изпрати ме един софийски кестен,
търкулнал се по „Руски” подир мен. ...
Сън
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени, ...
След представлението...
Във пирует се вихри тя.
Слънцето в косите скрила.
Тя е пленителна жена.
Залата е пълна фурна. ...
Безсъници
седя и пуша за пореден път.
От безсилие иде ми да вия,
и се моля мъките да спрат.
Зад стъклото сивота се вие, ...
Другият в мен
... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма, ...
Свят за обич
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...
Спомен за момче
... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз, ...
Какво ли е да си море
Какво ли е да си море –
да нямаш край, дори посока.
От майка да не си роден,
сред бездни тъмни и дълбоки. ...
Приказките ще преправя, докато си играя!
В детската стая си играя самичка.
А дойде ли време за Сънчо, заспивам
с приказка - две от любимата книга
с дебели корици и с цветни картинки, ...
Вързопчето ми с личните неща
... да си приготвя някои неща,
преди да ме отвеят ветровете –
тютюнеца на моя стар баща,
на мама да накъсам китка цвете, ...
Морето се събуди в мен
навън възторжено се плиска,
денят ги слива в миг смирен
и да е вечен, колко искам.
Това е вечност от копнеж, ...
Приют за луди
Аз винаги пристигам след това.
И никога не знам какво се случва.
Каквото става в моята глава,
е за мнозина дейност, твърде скучна. ...
В теб да се влюбя
за да има огромна луна,
да ми шепне морето вълшебно
и вълни да целуват брега,
мен ми трябва във теб да се влюбя, ...
Лъч Слънце
ако нежност ти дам - ще почувстваш,
Сърцето със любов ще отключиш,
Човека в себе си ще допускаш.
Ако сълзи полея - ще видиш. ...
Максим и Фенрир
В сивия град, където няма място за светлина,
Живееше шаманът Максим, черствен като камък.
До него беше демонът, наивният Фенрир,
Като ин и ян, съдбата ги свърза. ...
На Карлос
с нетипичното българско име.
Великан е, на щангите цар,
не е просто момче, исполин е.
Той роден е в Париж, но живя ...
Санитар на световните болки
... някога – навярно в свят отвъден, дето греят весели слънца,
по-щастливи може би ще бъдем? – милиарди Божии деца! –
срещна ли по пътя си нещастник, ще го милна като роден брат,
ще ви казвам всяка сутрин "Здрасти!" с обич върху сухия комат, ...