Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Влюбена поезия

Обичам те като поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...

zelenaradost

Поезия

540 2

Сега вали в душата тиха нежност

Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

613 5 6

Предколедно писмо

Тази година вече реших...
ще напиша писмо вместо стих,
ей така, да се разберем по човешки
до Снежанка, та да откликне по женски.
За послушна по-по-най от мене няма, ...

Лютиче

Поезия

753

Докога

Струни недоизпяти, думи недоизживяни,
светове непребродени и пътища неизвървяни.
Безкрайни нощи - копнеж на сетивата,
забързани дни, бягство от самотата.
В утрото е надеждата, залезът е спасение ...

palenka

Поезия

1K 1 10

Оптимизъм

Победите се бурно празнуват,
загубите са дълбоко осмислени пъзели
за да може вятъра пак да надува,
платната изпрани с шампанско и сълзи.
Така се най-добре поумнява ...

krasio0109

Поезия

516

Към Бога

Към Бога
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...

Mobby_Dick

Поезия » Философска

987

Цигулката на вятъра

Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...

КрасимираЧакърова

Поезия » Философска

1.1K 8 17

* * *

Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

649 3 5

Не става!

Недей ми влиза драга, мила,
как те е майката родила.
Не са ми ангелите слаби
като на стогодишни баби.
Аз направо съм бетонен. ...

байГецан

Поезия

1.3K

Детински спомен

ДЕТИНСКИ СПОМЕН
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад. ...

Валери_Станков

Поезия

639 4 4

Само любовта

Само любовта
Чувствата изпепелени
скрива ги мъгла.
Всички тайни са разкрити,
заличени от нощта. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

719 2 2

Хубава си!

Това обичам най-много:
да прекъснеш съня ми, за да те зърна.
Косите ти – неподредени , разпилени по раменете ти леки,
като бели разпокъсани облаци по небесното платно.
Усмивка – на дете, крещяща: "Виж ме, виж ме!". ...

Eiran

Поезия » Любовна

775 1

Така ми липсва истинската зима

Къде е зимата от младостта
със преспите, като вълните морски,
със цъфналите по прозорците цветя,
със белотата на пейзажи горски?...
И танца на снежинките го няма, ...

mislitel

Поезия » Пейзажна

596 6

Коледно ухание на курабийки

Коледа ухае на канела,
на мед и портокалови кори,
които баба ми омеси вчера
в бисквитки с вкус на детство и мечти.
Остави ги в тавата да изстинат, ...

tanq_mezeva

Поезия » За деца

1K 3 16

Жената на Лот

Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се. ...

satine

Поезия » Друга

782

Защо мълча

Не мълча защото ме боли,
и вътре в мене болката дълбае!
Сърцето плаче ала без сълзи!
Какво е във душата тя си знае!
Не мълча защото ми тежи ...

gogata622

Поезия

706 1

Малеби

Зима, ток, война... водата не достига!?
Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.
За пенсиите парите не достигат...
Но намират се клетите пастири.
Е, че то, това го знаем всички. ...

aap

Поезия

591 2 6

Beomgyu (범규)

Пристъпваш във съня ми, блед
обвит във рехава мъгла.
Във погледа ти плува мед,
клепачите тежат от сладостта...
В очите имаш блясък див, ...

checheguevara

Поезия » Любовна

597

Синьото момиче

Синьото момиче протяга ръце и хваща света в шепи.
Големи, светещи очите ѝ – реки да станат,
и пъргави нозете ѝ – по огън жарко парят.
На алените устни бряг са им дърветата,
а самодивските бедра са път към планините и моретата. ...

LiYaa

Поезия » Любовна

753 1

Шопарът

Шестима вече ги подкара,
още малко и ще ги набара!
А народът, овцата, си спи,
докога тоя цирк ще търпи!
Перчи се прасето ни тлъсто от екрана, ...

hcs

Поезия » Хумористична, Гражданска

918

Пътуване към кръста

Животът – куче, кучето – живот!
За него къс месо не ни достига.
И хоризонтът заприличва ни на брод,
а не на кратер над вулкани мигащ.
Но майката останала сама, ...

vega666

Поезия

643 7 7

Островръхчо и Заобленчо - 3

А в пясъчника русичко момиче
със кофичката и с гребло червено
играеше си. Бързо то дотича
до тях и се провикна разгневено:
– На знаете ли, пясъчник е тука, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

756 4 9

Самата тя

на рози любовта
ухае - роза че
самата тя е

rhymefan

Поезия

575 1

За лошите хора

Сред сенки тъмни, без душа,
студът гнезди във тях гнезда.
Без жал, без смях, без светъл зов,
стоят във бездна. Без любов.
Очите - празни, думи - зли, ...

ObichamKamfor

Поезия » Философска, Друга

721

Политическа мъгла

Не съм гневна,
когато крадете.
Това е човешко.
Но поне нещо
смислено оставете. ...

Селева

Поезия » Гражданска

1.2K 4 8

Просветление

Хората не прощават,
искат осъден,
линчуват тълпите
и няма пожален,
всеки е сякаш пропъден, ...

Селева

Поезия » Гражданска

948 1

Изповед

Порокът е нашата изповед,
порокът е жалба, в която
търсим онази сила,
която ни прави близки
и ни събира - ...

Селева

Поезия » Гражданска

970 1

Къса предколедна приказка

КЪСА ПРЕДКОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Беше пътят за връщане кратък
и от първият скреж засиял.
Но къде ли ме води нататък –
щом премина през оня превал? ...

yotovava

Поезия

618 4 6

Вулканично присъствие

Дъждът е хеви метъл тази вечер!…
И свири – като за последно!…
Решил е да скъса вратните жили на Небето!
И никак не се шегува!
Още с първите си акорди кара публиката ...

Ревов

Поезия

643

Молитва за бялото облаче

МОЛИТВА ЗА БЯЛОТО ОБЛАЧЕ
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...

Валери_Станков

Поезия

493 3 2

Тръгвал ли си

Тръгвал ли си сам в нощта,
когато от страх кожата настръхва?
Загърбвал ли си себе си,
за да бъде друг щастлив?
Борил ли си чужди страхове, ...

JulianaNikiforova

Поезия » Любовна

841 1 1

Минало

Защо се връщаш минало,
не ти ли омръзна вече?
Заспи дълбок сън някъде необятно далече.
Защо ти е да се повтаряш като цикъл - грамофон си повреден.
Повтаряш стара песен с болния си глас. ...

Eiran

Поезия » Любовна, Друга

692

Присъда

И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...

BoBoteva

Поезия » Любовна

754 2 2

Снопче Светлина

СНОПЧЕ СВЕТЛИНА
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...

Валери_Станков

Поезия

473 4 4

В облаците от цигарен дим

Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...

mislitel

Поезия » Философска, Друга

622 5

Коледа

След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...

ДетелинаСтефанова

Поезия

999 2 2

Не си струва

Светът, какъв то е,
Да се приеме трябва.
Своя свят да изгради
Човек е нужно.
Към предметите ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

696

Тефтерът

Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
По спомен рисувал е някой портрет на тревите. ...

fyon

Поезия

810 3 13

Вярвам в ръцете си

Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар.
От покорени върхове не трупам слава. ...

valiordanov

Поезия

718 1

На Коледа се случват...

Казват, че на Коледа се случват чудеса…
Силно се надявам на това и аз!
Че ще се отворят тези сини небеса…
и от тях ще се посипе благодат тогаз!…
Нали всеки сътворил желаната молитва, ...

Иржи

Поезия » Друга

922 3 17

Стихове и поезия от съвременни български автори

Влюбена поезия

Сега вали в душата тиха нежност

Предколедно писмо

Докога

Оптимизъм

Към Бога

Цигулката на вятъра

* * *

Не става!

Детински спомен

Само любовта

Хубава си!

Така ми липсва истинската зима

Коледно ухание на курабийки

Жената на Лот

Защо мълча

Малеби

Beomgyu (범규)

Синьото момиче

Шопарът

Пътуване към кръста

Островръхчо и Заобленчо - 3

Самата тя

За лошите хора

Политическа мъгла

Просветление

Изповед

Къса предколедна приказка

Вулканично присъствие

Молитва за бялото облаче

Тръгвал ли си

Минало

Присъда

Снопче Светлина

В облаците от цигарен дим

Коледа

Не си струва

Тефтерът

Вярвам в ръцете си

На Коледа се случват...

Опашка