Стихове и поезия от съвременни български автори
Две водки "Smirnoff"
… за мен навярно мислиш, че съм луд,
че абсолютно станал съм излишен? –
по цяла нощ разлиствам вестник „Труд“,
но нито ред за тебе той не пише, ...
Бащина къща
Домът, където всеки някога се връща
И всяко кътче ти говори
И някой спомен ти отвори
И миризми за минали неща ...
Бяла нежност
и бели чудеса,
снегът отваря
възторг и небеса.
Вратата снежна ...
Понякога
Понякога тъй много те обичам,
бледнеят най-красивите слова
и думите, с които те наричам,
целуват тебе с нежността. ...
Островръхчо и Заобленчо – 7
зад ъгъла към детската градина.
Заобленчо, тъй както много пъти,
след него се търкулна, че двамина
да бъдат – ще е весела играта. ...
Новогодишен подарък
Живеем в колба с красивото име Земя,
изпълнена с много видово разнообразие-
безкрайна,житейска пътека зачената в грях,
осъзнат единствено,само от Разума. ...
Годината настъпваща е млада
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...
Автопортрет с мушкато
... понякога съм толкова раним, че сигурно приличам на мушкато,
на изфирясал в облаците дим, на залез – разпилял кервани злато,
на малкото синигерче в ръжта, което – ужким, пее? – а писука,
и на момче, прескочило плета, наместо да премине комшулука, ...
Нощен мъж
Циганското лято си офейка.
Сякаш че потъна вдън гори.
Мракът просна дрипава жалейка.
И Луната в облака се скри. ...
Поезия
от истинска и неподкупна жажда
и влюбена в живота, тя намира,
щастлива смисъла си, не умира,
защото търси думите си бавно, ...
Ако сред зима мълния удари
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
Зимни епидрами
Народът зимно дефилира:"С твойта мама!"
***
Голяма е радостта ти,мой обичан народе!
Хранят те с илюзии.Живееш в пародия. ...
Дишай
Има рано избягало детство.
Дори и когато си готов,
нищо не идва лесно.
Няма минало свършено време. ...
Романс за нощна Варна
... вместо да върви на село, там да копа с пот на чело,
в Шишковата ми градинка наркоманът спинка.
Хищни нощни невестулки – дебнат градските патрулки,
джендър в рокля със дантела зъзне пред хотела. ...
Време и вечност
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени, ...
Време златно за Жътва Велика
Когато си тръгнал от нищото
и си се възкачил на върха,
не забравяй,че и други същото искат
и са готови,да ти забият нож във гърба. ...
Пепел
в плащ от гордостта си, рани тежки крия.
Никой не допускам, там дълбоко в мене,
дето светлината тихо, кротко дреме.
Дълго се повтарях, в грешки сладко стенех, ...