Стихове и поезия от съвременни български автори
Дядо Паро
... съседът на етажа – дядо Паро,
с когото се разбирахме добре,
не знам дали от хубавата старост,
да вземе тази нощ да си умре. ...
Космическо време
Във вихъра на времето, безкрайност се плете,
реалност и мечти въртят се в танц неспирен.
Ехото на миговете в пространството отеква,
минути–пилигрими във влака на съдбата са. ...
Твори, Марко, твори!
решително не мязам на герой.
Езоп не би ме в кратка басня хванал -
магарета кат мен, иди ги брой.
Ехиден делник смигва ми в гримаса, ...
В необята
Разперила снага и тъне в мрак.
Единствено прашинки от звезди,
мъждукат в галактически бразди.
Една планета е открила брод. ...
Пространство на суета
разбираме, че го има.
Ехото на мислите ни настига
между ерозията на ентропията и
еротиката на близостта. ...
Влакът за Варна
Софийската ми приказка приключи.
Надянах своя дрипав анорак.
Напъхах се във кларковете "Gucci".
И метнах се на варненския влак. ...
Ще те позная само ако ти...
възвърнеш нежните си висоти.
Небето ти лазурното желая
и слънцето ти топло да блести
от чувствата напомнящи за рая. ...
Пръсти
един на мъж и до него на жена.
Пръстите си те докосват едва-едва,
но и двамата мечтаят да усетят дъха на чуждата уста.
Нещо все ги спира да се слеят, ...
Дъждовни дни
на безименни коли,
пресичащи по
мокър булевард.
Не вдигат прах, ...
Не сме се срещали отдавна
не виждам твоето лице
и в някаква забрава странна
живее моето сърце.
Годините над нас се смеят, ...
Живот назаем 17
За тежестта на другите светове,
за духовните наши проксита
ни предстои все още,да разберем,
да усетим,техните гравитиращи стойности. ...
Попитах морето
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...
Мъртва любов
разцепи тъмнината
Разчупи я,
на милион и сто
парченца малки.. ...
Бялата жътварка
сладост тъй горчива
нищо не премахва
нищо не затрива
твоя вкус ...
Бяхме ли
в някоя долна земя да си търсим духа?
Бихме се с мелници с дни, а години безславни
влачихме в кални стъгди копия към дома.
Кротнали морни тела, отброяваме впити ...
Призован от Вещица
От пъкъла ще извикам името ти...
...ще ме чуеш ли....
На кладата ще те призова, с мен да потанцуваш, като за последно...
И после, след като изцяло изгоря, ...
Боже мой, погледни ме за миг?
... доверчиво живея – и знам, че понякога много се лъжем –
и за болките плащам си сам, и се будя в зори – все по-тъжен,
и ме нерви дълбокият ден, в който ние сме хорица плитки,
и в лъжите изпаднали в плен, си изпращаме светли честитки! – ...
Изстрели в сърцето
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...
The Hurdle 🇬🇧
trapped in a tower, till the morrows age.
It breathes its tears, it tastes its rage,
kept in soft skin, woven of sage.
A fragile soul, heard not calls, ...
Чинка
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно, ...
Точка на топене
на стоманеното ми сърце
е някъде между
топлотата на бедрата ти
и пронизващия студ ...
Фидипид по следите на доброто
Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?
За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?
Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник, ...
По приятелски
Жестока.
Борбата,както казват,
е себична.
Аз печеля, ...
Мини край мен
Нахлуй в безцветния ми свят
и с мъжкия си аромат
повикай погледа ми дързък.
Опий ме с плътния си тембър ...
Хербарий
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...
Мечтание излъчва ми душата...
отвъд пределите на самотата.
И низост, и невежество, страдание
не спират волята ми от желание
да ме изпълва с яркост красотата. ...
Ти си
ти си мойта Евридика.
А аз съм прост градски злодей,
нямам общо със Орфей.
Арфа аз не знам какво е, ...