Стихове и поезия от съвременни български автори
Мойта следа...
Защо съм изпратен от някого тук?
Каква е моята роля, мойта заплата?
Или живея без смисъл просто напук...
Какъв ли не бях – и клоун, и шут. ...
Откъснат листец от истината
следобед от други много
и по пътя горски
тръгнахме отново.
Ту редуваха се думи, ...
Нищо
когато не намираш щастие, дори в поредната цигара,
когато изгревът далече е, а небето - черно,
когато сърцето трепери, само, наранено от щастие неверно.
Когато изборът е между пътища безброй, ...
Загубих детелината с четири листа...
Имах всичко онова,
за което всяка жена е мечтала,
дом, семейство, съпруг и деца,
но досега не бях го проумяла... ...
Какво би бил светът без Любовта?
Безумие – борба за кратка слава
и празна, безполезна суета.
Магично всеки тя преобразява:
пулсира напористо кръв в гръдта, ...
Заблуда на живота
Къде изчезна тя,
може би във дън земя?
Във този свят живее
порокът, знай. ...
Птицата на Вярата
във вечерта си топла, нежно-тиха...
Но как при теб да дойда? -
Няма влакове...
Колата ми - ...
Тц-тц...
стъпки е оставил - следващия път ги изчисти!
Паднал ангел, бъдещ ангел,
в мислите ми си константа...
Как е там при чудесата, хубаво ли ти звучи? ...
Светът се променя, другари невежи
Светът се променя, другари невежи,
а вие сте още в деветата глуха.
Елате и вижте как стари строежи
са вече под вечната висша разруха! ...
Опит за рубаи
Копнях момиче нежно с поглед мил,
но днес разбрах какъв глупак съм бил.
Пилях мастилото в ненужни строфи,
когато друг нектара ù е пил. ...
Театър
Животът е театър, а ний сме актьори,
в него играем драма или скеч,
мислим си, че сме добри в свойте роли,
а дали е така? Друг ще каже с скверно слово ...
Скъпа Майко
ти много си ми дала,
с живот безценен
дарила си ме ти.
В безсънни нощи ...
Лулата на риска
и пришпорва жребците ни дни -
уж все пътя държи, но дилемите
като знаци стърчат, и мечти...
канят в малка пътечка каретата ...
Пред тебе всичко се смали
дявола се свря във миша дупка,
небето над земята се стопи,
морето се зарина със черупки.
Настана суша в мократа ти гръд, ...
Пясъчно време
...............................................
аз виждам призрака
на малката ти смърт
знам-казва се ...
Есен
пада приспивно дъждът.
В мъртви пространства понесени,
листи безумни кръжат.
Мъгла сивее унесено - ...
И на двайсет и трийсет
И на двайсет, и трийсет,
и на малко след тях,
се живее и лудо, и дръзко.
Бяха грешки, уроци, и летях, и хвърчах, ...