Стихове и поезия от съвременни български автори
Предизборно 2011
подуши, горкото, афиша на един кандидат.
Не разбрах дали се излъга, или пък сигурно
разпозна в него свой събрат.
Вдигна крак, препика го обилно ...
И тръгна си поетът
И тръгна си поетът
сред вяло безразличие.
Разчупил в миг силуета
на своето обичане. ...
Мълчание
Когато застанеш пред белия лист
и нещо решиш да напишеш,
листът на ума ти е толкова чист,
че идва ти чак да въздишаш. ...
Моят дух
смъртно
отровните стрели
на зли очи,
не ме събаря ...
Ноктюрно
Като зърна от броеница
на някой старец белобрад
ден деня заменя - ей седмица
отлиства се и месец пак. ...
Пътека от мълнии
Адреси, квартири...
Поредният дом.
Съдбата ми - кърпена.
В черни чували. ...
Затова любовта е красива
и в душата ми пак просветля!
Сам повярвах в съдбовния жребий,
както вярвам, че има съдба!
Има истини - казани думи, ...
По-вярване
луната ще изсипва купища лъчи,
старателно и нежно отразени
от тихите момичешки мечти.
Ще бъде тихо, много тихо, ...
Река
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира ...
В зори
с рокля бяла като сняг,
залисан в твоите очи,
ще виждам твоя бяг.
Не искам аз от мен да бъде ...
Вечно момче
Мило мое и Вечно момче,
не написах за тебе поема,
той - животът и така си тече,
кой каквото може ще взема. ...
Нощно шкафче или музикална кутия без монети
издишай в стаята ми топлина
или отвори нощното шкафче в което пазя
шарено копче (не помня от какво)
нещо старо нещо ново нещо синьо... ...
Родна къща
зауш от жълъдливи, морни клони
и вие се гърбината на път,
браздясал от природните нагони...
Вървежът ми – забързана река ...
За теб
Дълбоките преспи ще рина.
В сърцето пъртина ще сторя.
Стената китайска ще срина.
През снежни виелици в мрака ...
Сърце.....
Така усеща, че живее.
Ограбено преди от куп лъжи,
сега за тебе то копнее.
Остави го да се мъчи ...
Морско конче
Исках да живея
като малка фея,
кацнала на клонче
с морското си конче… ...
Онези дни
че не те усещам в мрака, но уви,
сякаш нещо в тъмнината ни дели,
дали са детски несбъднати мечти!?
И вярвай, зная, че магията ни ...
Моята хубава есен
зовеше ме да погледна навън.
С нова премяна обгърната меко,
гората позлатена бе като в сън.
Листенцата се полюшваха тихо, ...
Паднали ангели
На земята ли падат, щом тя заличи се в сърцата ни?
Без надежда, без спомени или от грешките списъци,
кое беше многото в нашия миг от излишъци?
...А по улицата хора вървяха на забавен каданс. ...