Стихове и поезия от съвременни български автори
Повече от всичко
съвсем забравя да обича себе си,
сънува кратко, между два и нищото,
и после се живее като вещица.
С последната си кръв воюва някъде, ...
А аз все още те обичам!
послушай ме веднъж поне
и спри да чувстваш...
Той не заслужава
да биеш ускорено ...
Когато съм влюбена
Когато съм влюбена, нося лъчи.
От слънцето вземам назаем.
Изгарят ме двете любими очи.
Къде съм, коя съм – не зная... ...
Есенни гларуси
Есента ли докосна земята?...
Колко тъжни са празните плажове.
Сякаш някой ги скри в тишината.
Под вълните на есенни приливи, ...
Като в детска игра
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно, ...
Черно-бяло присъствие
На едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.
Не тежат, клетите. Наполовин на душата са. ...
Защо не вярвам вече на жените?
Защото срещнах няколко от тях!
Опитваш се да им свалиш звездите…
А те се влюбват – чак те хваща страх!
Защо не вярвам вече на жените? ...
Пристъпи във мрака с мигли натежали
И да ти се плаче – кой ще те пожали?
Слабият сълзите трябва да прикрива,
че, като ги види, всеки се присмива.
И добър да има, настрана остава – ...
Столичен бързей
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен, ...
Запей, приятелю
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...
Илюзии срещу истини
преплитат се във дните монотонни,
и както на мъглата сивите дантели,
се вплитат на града в стени бетонни.
А този град е моята душа, ...
Завещание
на мъничкия лист хартия,
запечатан в черен плик.
Надеждата си ще затворя във кутия.
Който иска – нека да я вземе. ...
Кармагедон
Скоро флагът ще се спусне.
Хора, чукнати в главите,
искат малко да се друсне -
малко те да се побият, ...
Есен
Небето е забулено от облаци дъждовни,
а време му е - нали настъпва златна есен.
Забързани, в полето стопаните грижовни
прибират на своя труд нелек плода чудесен. ...
За приятелството (3)
защото истината някак си боли,
но дали цената на сто лъжи
може някога да се равни
на това, което в истината гори. ...
Светлик
дарява ни цвят и просветва земята,
с усмивки и рози посипва деня ни,
блажен да е този, политнал омаян,
с розови мисли нахлули и жадни, ...
Червей
мазен, лигав, пълзящ.
Тук искат интрига да има -
измислена може да е.
Тук искат материал да има - ...
Танцуващата с ангели
Довиждане, Варта! Няма да спреш да танцуваш.
Арменската кръв за небесни ли танци завря?
Розите сутрин дъждовните капки целуват.
Знам, че се смееш, но, моля те, стига се смя! ...
Глупаво устроен е човекът
О, колко глупаво устроен е човекът...
Той винаги след секса си върви!
И затова криви от правата пътека
и раната му след това кърви! ...
Ах, тези жени...
против змийската отрова,
но не и против лоша жена.
Еврипид
Ах, тези жени... ...
Писмо
До някого, там – някъде си…
Ти къде си?
Защо не ме прибра?
Защо съм тук ...