Стихове и поезия от съвременни български автори
Приказка за поетите и златната рибка
И ЗЛАТНАТА РИБКА
Изсипа изгревът на юли
в морето рибките си златни.
Денят, от палавост целунат, ...
Такава съм
Такава съм,
недей да ме виниш!
Такава съм – усмихната,
но страдам. ...
Спокойно, ще дойдат Гробарите
Светът е във криза!
И сметката не излиза...
Почакайте!... Скоро
ще дойдат Търговците. - ...
Луксозно, но измамно битие
живеем още в свят на суета.
Душите ни със спомени отминали
вечерят, а закусват с празнота.
Затворени в прозрачната черупка ...
Моите оръжия
За бой оръжията стъквам
и ето, вече съм готов
със сетни сили да измъквам
наяве вашата любов! ...
От разстояние обичаме
..............................................
По дяволите черно-белите стени,
които ни събират и разделят.
Навреме репликите си кажи - ...
Как се готви грях
на планове коварни да заври.
(Грехът е предварително почистен.)
Боклуците изхвърляш настрани.
Нарязваш ситно разни варианти ...
Грях
да мисля все за теб, нима е грях.
Какво ли в тебе ме привлича
след толкова години, не разбрах?
Препускам задъхана, пенлива, ...
Житейски кръговрат
Всеки се ражда
със свойта съдба:
с плач, или тихо,
почти на шега. ...
Лунна светлина
В гората вървят двама ръка за ръка -
те влюбени са, по всичко личи,
жената млада е - кърши стройна снага,
а той я гледа със жадни очи. ...
Изобщо не е време за поезия
а за безмилостна, жестока проза!
Дълбоко във душите ни се плези
и зъби зле прикриваната поза!
И днес – когато молива захващам, ...
Похищение
Първо изчезнаха пойните птици -
след тях – гугутки и кукувици…
Изчезват тигри и тюлени,
изчезват жабките зелени… ...
На две планети с теб живеем
На две планети с теб живеем.
Едната - пълна с тъмни демони,
които впримчват здраво
твоите дни и мислите ти - нощем. ...
Пешеходци
Не са ли много тихи дните ни?
Не са ли останали
без огъня
огнища и сърца!? ...
Моят дом е мойта крепост
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Моят дом е мойта крепост ...
Ако среднощ не звънна
Денят изгаря я Нощта и се търкулва календара.
Отново расна с моя внук и любя стиховете страстни.
Отново в зрънцето съм звук и оранта е Най-прекрасното!
Какво от туй че и тефтерът наполовина е изписан?! ...
За Коледа поискай си характер
и във своите слабости гориш!
Но не спирам да те искам като хляб,
(макар, че често ми горчиш)!
И няма как да се престориш на герой, ...
Нашата борба
мечтател съвършен,
ала на конник той прилича,
в борбата подчинен.
Война повел е той ...
Песимистично
Отчаяние – като лавина –
ни помита бясно всеки ден.
Господи, къде ми е Родината
и какво направиха със мен ...
Циганско лято
като старец с напукани длани.
С летен спомен струят в есента ми
златни гроздове, в шепа събрани.
И по цигански, ширна чаршия – ...
Аз боля...като старите грешки
и те гърбя със всяко сбогуване.
Все разместваш по някоя пешка,
но се свърши с твойто царуване.
Аз цедя от небето копнежите ...