Стихове и поезия от съвременни български автори
Не искам милостиня
Горивото на твойте чувства се изчерпва,
затова си толкова разумен.
Затова изглеждаш странно предан,
безкрайно добродушен, сладкодумен. ...
Разговарям с луната и себе си
мен да чака луната навън
по стъклата ми
рими златни рисува,
и зове ме ...
Тишина
Тишината е безволевата - празна скица.
Висяща на стената в душата ми.
Крещи със тихия си глас,
забива се във мен. ...
Комерсиално обречени думи
И там стоеше тя - в цялата си прелест,
красива, нежна и добра била,
а аз се чувствам в тежест.
Мястото ми не е тук, ...
Лавандулови поля
Лавандулови поля -
виолетова безбрежност...
Във сърцето ми преля
лавандуловата нежност. ...
Мистика
Мистиката те изпълва,
загадъчността те допълва,
тайната те завладява и опиянява,
неизвестността привлича, ...
* * *
Да надбягва в сънищата ми диви, черни коне?
Жестоки, красиви, силни и неукротими,
като теб...
Бягаш... бягаш от мен?! ...
В окото на пирамидата
По долината на мъртвите,
в царството на сенките –
венците са за първите,
мълчат гробовно бенките… ...
Панихида в Охрид
на бездънното езеро.
Планините грижовно над него
издигат чела.
А сред пурпур и бисери ...
Не зная
Какъв ще е утре денят?
Не зная
колко и дали ще ми липсваш.
Що е това нещо мъгла? ...
Струваш ли си риска
Ала струваш ли си риска?
Знаеш как да ме разсмиваш.
Секси да ме провокираш.
Пробваш ме дали ми стиска. ...
Полусън
разпадащи се в безизразното ми лице.
И фрагменти
от всичките ми мисли.
Изгубих паметта си. ...
Двубой
помежду си спор - се сбили.
Това, което оцеляло,
сила в себе си видяло.
От радост то подскочило, ...
***
кръжаща над полята, планините,
реките, океаните, горите, над природата,
която е тъй красива.
Сърцето и душата
Веднъж душата попитала сърцето:
„Защо винаги си с мен - и в добро, и в лошо…?”
Сърцето се замислило,
но въпреки трудния въпрос ...
Не унивай
В мръсни варварски ръце
Ще останеш друже и без нива
Като закриваш с дланите лице
Защо дедите ни се биха лани ...
Здравей, има ли кой да те обича?
А там прашна ще ми отвори една стара жена.
Очите ù ще са нейде изгубени от плач,
Лицето ù посърнало едва ще се усмихне.
И тогава, след поредното ,,Здравей, има ли кой да те обича?”, ...
Един
Един бе този, който търсех.
Един бе този, който ме разбра.
Един бе този, който ме изслуша
и в трудния за мен момент подаде ми ръка. ...