Понякога живея със усещане за дъжд -
за онзи летен дъжд – внезапен и суетен,
и след като да литна изведнъж,
за да запазя спомена за теб, несрета.
За да рисувам после, след дъжда - ...
„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“
(и името) - Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry (Антоан дьо Сент Екзюпери)
Екзюперизъм
Уханна вечер - благороден газ...
покръква тихо жабешкото лято. ...
Как не искам да нахлува в кръвта ми,
да изхвърля във коша подредените мисли,
да побърква до стон всеки трепет на пулса ми,
да ме праща по пътеките, кривите...
да се сепва във мен като струна опъната ...
Тръгвам си, защото ми омръзна
винаги да бъда неразбран,
и всеки ден да искаш обяснения,
които аз не мога да ти дам!
Омръзна ми, когато съм със тебе, ...
Странно защо, но не съм разкаяна
и срамът не боде под лъжичката.
Имах си няколко мънички тайни
и едно невъзможно обичане.
Имах и две-три трагични раздели, ...
Някой ден ще пием чай отново и ще се смеем.
Не искам никой да обичам, не искам и да мразя,
когато през нощта посягам към мъртвото удобство
от грам, грам и половина холандска носна сладост
на пода, върху грубите рендосани дъски. ...
Написано в 1981год. в чест - 1300 годишнината от основаването на българската държава - тогава бях 19 годишно момче :) Хан Аспарух - основател на българската държава, трети син на хан Кубрат от рода Дуло. Годината на раждането му е неизвестна. Името на Аспарух се споменава за пръв път по повод на съб ...
Когато всички думи неизречени
в плода на тишината натежат,
когато, уморено и обречено,
в мен видиш дъщеря на страшен ад,
когато израниш до кръв ръцете си ...
Аз вярвам във случайната любов,
просто ей така,изскочила от нищото,
минавайки, завихряща сърце и ум
захвърлила сълзи и страхове в огнището.
Аз вярвам, че събуждайки в зори, ...
Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите, ...
Той ме покрива със своите нежни въздишки.
И ме понася далече, далече.
Сънят ме спасява. Ставам отново добра.
И съм пречистена.
Виждам пак любовта си в нечии топли ръце. ...
Дори и да боли, ще те откъсна
от своята душа и от сърцето,
когато вече стане много късно...
И е замрял езикът на ръцете...
Ще те откъсна, като лунно цвете, ...
Захвърли срама си на плажа
една жена от “Нощната стража”.
И босонога, със стъпки солени,
нагази дълбоко вълните големи.
Събрал във сърцето си прилив и отлив, ...
Снощи в съня ми беше ти,
прегърнати стояхме на една пейка на брега.
Споделяхме любовта под безбройните звезди
и не искахме никога да свърши нощта.
Усещах при всяко вдишване ...
Августовски слънчогледи
Слънчогледи, добри слънчогледи!
Като нос сте увесили питата!
Де е погледът, в слънцето вперен?
Де са златният цвят и пчелиците? ...
Коя си ти, че да съдиш каква съм?
Коя си ти, че да ме обиждаш без срам?
Нима не виждаш коя е истината!
Въобразяваш си, че живееш в храм.
Викай ми както щеш, ...
Объркват ме повърхностните щрихи,
с които днес рисуват дълбини.
Не ярък устрем, само стъпки тихи
и не по пътя, някъде встрани.
Красиви маски, скриващи безличност ...
Отдавна дебне скритото коварство –
наследникът на онзи жалък Юда,
предал Спасителя, а Праведното царство
обрекъл на поквара и заблуда!
За низостта платена е цената ...
Аз и жена ми сме в кухнята двамата.
Тя прави торта. Ще трябват и орехи.
Вземам чукалото. Доста корави са.
После ги чистим. Усещам си ноктите.
Слушам през рамо. Вратата – отворена. ...
Ще те обичам, ти ме унижавай!
Разкъсвай раните ми чак до кърви.
Сърцето ти е силно, не признавай,
че в крайна сметка аз раних те първи.
Ще те желая, гледай безразлично! ...
Някога, през лятото ваканционно
Някога, през лятото ваканционно
деца решиха да играят на театър.
С вълнение те ролите разпределиха
и всеки ден ги репетираха на двора. ...
Защо си тръгна с изгрева в ръка,
преди да ми обагриш светлината!?
Протегнах се за чаша свобода
в заключената гаснеща позлата.
Дъхът ми спря, когато наближих ...
Защо ли вече не се усмихвам неволно,
очите ме издават тревожно,
защо ли лете все тъй тъгувам самотно,
за всяко чедо родено копнежно.
Защо ли вече не викам неволята, ...