Стихове и поезия от съвременни български автори
От обич...
нито бих ти подарила нощта!
Щял да бъде завинаги със мен,
а се прибира при Нея у дома!
Искаш, копнееш, желаеш, ...
Камен бряг
на скална гордост и треви.
Витае нещо тук, витае,
но как ли да се улови?
Магии от небето баят, ...
Търси се
усещаш - буря наближава...
Разтърсват те необясними желания...
Да... Човекът любов заслужава.
Измъчват те хиляди трепети, ...
Мигове
Луната се обеси на комина.
Въглени зачерниха огнището.
Дъждът дойде, валя и си замина.
Опънаха се сенки като ластици. ...
Стръмен връх
стръмен връх,
не си поемам дъх,
вървя нагоре,
почти съм горе, ...
Сред вълните...
сред вълните
живях…
Урагани
калиха сърцето. ...
Дисбаланс
във времето, което
е без край и без начало.
И какво ако духът ни е един безсмислен опит
да влеем пълнота в безсилното си тяло. ...
Мат
Тя полето ще огрее.
Че да пламне и Играта,
че да пламне и узрее.
Двете армии пристигат, ...
До мене спят спомени
Тиха съм и на пръсти покрай тях се измъквам.
Във банята вече ме дебнат, смеят ми се, аз гоня ги,
но те ми крещят и надвита от тях, млъквам.
Полепят по мене нахално и започват да ми разказват, ...
На парчета
в краката ти навсякъде е разпиляна.
Душата от земята си прибирам
за цялата ми нежност във замяна…
За цялата ми обич е награда, ...
Афала
Има ли начин да избягам от тук?
Изгубен във времето - все едно ми е.
Аз съм само едно нещастно момче,
малко възвисен, много наранен, ...
Бисери в прахта
Сподавен стон.
Затворена врата.
Разпадане на хиляди парчета.
Пулсира болката. ...
Била си
Била си в Петра – Божия слугиня,
затуй замръзвам – сякаш вкаменен
от погледа ти светъл – на Богиня.
Била си свята част от Тадж Махал ...
Говори
и видиш нещо в тях,
дочуй какво звучи -
мисъл-радост, мисъл-грях?
Когато погледнеш две очи ...
Споменът за теб
По мекия и още топъл пясък
пристъпвам плахо и отчаяно те търся -
ти беше казал кротко да те чакам
на този плаж, със спомени поръсен. ...
Засищане
и буйни бяхме – бяхме и смирени!
А той погълна дните ни с охота,
засити се, остави ни безвремие!
Частици сме от мировия пъзел, ...
На пейката
дали си на Гoспод Бог почивка.
Котарак, отвикнал да мишкува,
слуша ги с презрителна усмивка.
Внучета набират есемеси, ...
Зелена трева
По следите ми тегне росата
и от ранния полъх потръпвам,
ала пак продължавам нататък...
По зелена трева към зората ...
Отчуждение
загледан нейде през стъклото?
Защо така се отчужди?
За тези 10 години ни завъртя колелото.
А бяхме близки, ходихме по купони, ...