Загубените битки на децата ни
Усещане за провал. Мащабна вина.
И мисъл за нещо пропуснато.
Децата ни тръгват направо към изгрева,
а ние стоим в самота. ...
Излизам от прегръдката на Мрака
и Лумва ярко в мене Светлината,
изтръгнал се от хватката, не чакам,
политам с устрем, сам сред Синевата!
И вихрени потоци мигом ме подемат, ...
Чумата да ги тръшне, дано!
Народно проклятие
Не съм червен, кафяв, оранжев, син...
Его-центрист. Или - чуждопоклонник...
На родната земя съм беден син. ...
Защо ли все още не те забравих,
защо ли тъй все трудно ми беше?
Защо ли в гнева ни поне аз не се поправих,
защо между нас все нещо не вървеше?
Защо мълчахме винаги, ...
Искам пак да почувствам дъха на любимата пролет,
недокоснала с мисли дори - свойте бивши деца
и да видя отново - надпрепуснали вятъра в полет,
мойте диви мечти да разцъфват в красиви цветя.
Искам пак да надникна в очите на топлото лято, ...
Изтъках те от свойте въздишки.
Нарисувах те с дъх - акварелно.
Подарих ти очи, да ме виждаш,
и нозе сътворих, да ме следваш.
Стана твърде красив! Бутафорен! ...
Артистично и секси е разголен моят град -
мирис на есен, усещане за вода -
като в картина на Паскин.
Вдишвам изящната му красота,
а моралните задръжки не пречат ...
Тя лежи до мен и ме прегръща,
гали ме с мъничките си ръце и едва изрича „мамо, 'бичам те“,
и ме нарича „сладка мама“...
…имам най-прекрасното дете…
Част от мен изчезна безвъзвратно… ...
Нахлуха облаци в душата ми.
От тези, сивите, предричащи валежи.
Не бях подготвен за потапяне –
бях свикнал всичко да е нежност.
Обичам да е слънчево и розово – ...
Под пръстите ми тази мекота
е прелестната слабост на жената.
Безсилието нежно на плътта.
Безпаметният блян на сетивата.
Ръцете ми сънуват топъл сън. ...
Луна, защо си толкоз тъжна ти кат' мене?
Защо в очите ти печал се вижда?
Кажи, луна, защо на мен така ми се тъгува?
Кажи защо ги няма моите други днес?
Луна, кажи ми ти кога ще спре тъмата в тебе? ...
Днес искам да напиша нещо ново
и сложа новото начало в рамка,
животът ми да е планиран гладко
и всичко да е ясно, ярко.
Днес искам да изпея нова песен, ...
Не може никого така да моли...
но не от гордост, нито суета.
Каквото във сезона си да стори,
от птичи полети остават ú пера.
Но може със дъжда да си говори ...
Аз като всички имам две души!
Едната е огромна – чисто злато.
А другата – дребнава и руши
понякога със сила непозната...
Аз имам две души – една в резерва! ...