Стихове и поезия от съвременни български автори
Заблудата
За малко отдих крак подвихме,
преминали сме топлия Зенит...
На хубавите дни се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит! ...
Компактни страсти
Гледам нещо отвисоко,
гледам него без да спирам.
Мене то привлича много,
нещо в него аз намирам!! ...
Плуваща Луна
Изгряваща на ръба на бездната
Отваряща парашута си за мен
В този нов светъл слънчев ден...
Чаках това без да пропускам и миг ...
Полека-лека...
Полека-лека пак във теб се влюбвам
и чувството е сладостно-тревожно.
В очите ти безкрайно се изгубвам
и невъзможното е близко и възможно. ...
ЧРД, Люси
Дружески шарж, по случай рождения ден на една моя приятелка
За теби, Люска днескъ сми съ сбрали -
за твоя ден ружден да съ напиим,
ей тъй пу женски, дъ съ позамаим ...
Пътят на сърцето
Мираж е
Той
сред знойните пустини.
Под сенчести дъбрави ...
Слънч
Ветрее въздишки
по нежната утрин,
роши зеленокосите мимове
в горския театър ...
Аз забравям!!!
при мен да дойдеш, щом те нарани
и когато позабравиш - ти - глупакът -
връщаш се при нея без спомените за преди.
Не нея не ѝ пречи, че я искаш, ...
Трудно
Трудно се пише поезия с химикал,
чувствата са някак други, остри,
че светът, науките веднъж узнал,
остави истините си житейски прости… ...
Лабиринт на мрака
без гласа ти тишината я отвеждат на бесило,
без ръцете ти загубих усет към доброто,
без целувките ти съм изоставена в пустиня.
Времето спря, когато те видях, чух и докоснах. ...
Изгубената любов
Дойде есента и задуха вятърът
и листата на дърветата падаха поред.
Фучи вятърът и пронизва ме бавно,
защото любовта не беше вече в мен. ...
Сбогом завинаги!
Да ти простя, ще мога ли? - Не знам...
Надявах се, ръце протягах в мрака,
с душа опита, пълна с нежен плам.
И ти дойде... Очакван и желан. ...
Последно вричане
(посветено)
Ти със сила неземна, с кипеж
всяко утро в блян светъл обличаш.
Жарки дни до полуда ковеш ...
Тишина
Поетът от глад умира
но от сладък глад,
душата му е сита,
духът му млад...
Поетът от глад умира, ...
Нашите деца пребоядисват...
... та било то паметник
или стена, от време посивяла...
Това е техният стремеж да са в крак със времето!!!
- Спорна тема: ...
Във дълбините на греха
Потъвам в теб... изгубвам се..
безсрамното ми тяло
като въже се вплита
вселена от усещане... ...
Външност и същност (риторична поема)
(РИТОРИЧНА ПОЕМА)
Избухва пищна пролетна заря
от глъч, зеленина и аромати;
в кордон от китки, ...
Свят на глухи пианисти
нека гоним ний празни и тъжни лъжи.
Щом дори светлината лицето не грее,
пламъкът е студен и фалшив, запомни!
Всеки ден ще пилеем парченца надежда ...
Подари ми живот
през които си тръгваш, миг преди да те спра
и не чакай дъждът да прикрие сълзите,
дето мерят живота ни с чужда вина.
Разруших всички мостове.Те събират реките, ...
Остарявам яваш (бавно)
за промени в моето развитие:
от главата падат ми косите,
а расте в носа ми и в ушите.
Не мога да пикая вече, ...
Добър вечер, Любов!
аз посрещам те вече угаснал,
и през сълзи, на всичко готов,
още милвам те с поглед пораснал...
Добър вечер... любов нелогична, ...
Не...
Виждал ли си как слънцето се дави в облака,
в последните му прегръдки,
надупчени с цигаре от стоманено безразличие
и капят индигови капки по краищата… ...