Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Тежко, тежко...

"Тежко, тежко! Вино дайте!..."
Хр. Ботев (В механата)
Тежко, тежко! Вино дайте...
да отпия свободата,
за която Вий умряхте ...

ekstasis

Поезия » Гражданска

2.2K 16

На инат

Обичам на инат,
не се страхувам,
не изпитвам срам!
Очи не свеждам ниско притеснена!
Боли, не е най-важното това, ...

downy

Поезия » Любовна

950 3

За него

При изгрев слънце над планината
преливат се красиви цветове.
Отбляскват закачливо във водата
и греят във очите на едно момче.
Цъфтят пъпките на розите, ...

ai4etooo

Поезия » Любовна

938 1

Апокалипсис

Когато Слънцето изгасне,
когато няма и звезди,
тогава тъмнината ще се срасне
със живото и ще го изроди.
Очите ще са черни дупки, ...

Arogarn

Поезия » Философска

2K 3

Рожден ден

Рожден ден
Животът нека не те плаши,
вдигай за него тежки чаши,
ликувай, палувай
в този ден за теб най-свещен, ...

somita

Поезия » Философска

1.3K 2 2

Агитфриз повреме на к(и)риз(а)

Ти още махаш от висока трибуна,
докато минаваме пред теб по-малки
и от зрънца ориз.
С очи те "целуваме" ние, жалките,
горещо ни става в душите, ...

mihri61

Поезия » Гражданска

731 2

Сън-реалност...

Рисувам облаци в съня си
и жално трепка моята ръка,
болезнено мълвя си
кога ще свърши нещастието по света.
Дайте ми вълшебна гума, ...

elenasim1

Поезия » Друга

815 17

Слепи тела

Търсят се във вечния мрак.
След всеки пламенен зов
в душите им грейва зрак –
надежда в този свят суров.
Нежно ръце се преплитат, ...

Flame92

Поезия » Друга

1.1K 2

Облак

Мълчиш. Превърнал си се в облак.
От синьото не ми остана нищо,
но аз във тебе ще се гмурна
и в дъжд от думи ще те плисна.
Ще сипят небесата всяка ласка, ...

Djein_Ear

Поезия » Любовна

1.3K 6

Грях

Крайчеца хляб,
който изяждам сега с респект и наслада,
някога хвърлях!...
Днес и да искам не мога…
И си спомням словата на баба, ...

Volter

Поезия » Гражданска

1.7K 5

Тогава... ме има...

обичам
тихите дни,
когато, с копнеж по вчера
и за утре мечти,
някак кротко тече си ...

mariniki

Поезия » Любовна

2K 52

Копнеж

Ще бъдеш вятъра в косите ми обичан
и дълго чакан да разпръсне самотата.
С копнеж да съм желаното момиче
и по-добра за теб от Светлината.
Да ме измият хиляди морета, ...

paicho

Поезия » Любовна

804 4

Дядо

ДЯДО
“Дядо” – казва малкото дете.
“Дядо” – казва малкото ми внуче.
Дядо детски приказки чете,
дядо на добро ги учи. ...

dobromirpenkov

Поезия » За деца

2.6K 2 2

Не тъгувай, луна

Не тъгувай, луна,
ще разплачеш и мен,
тази нощ съм сама
и на теб съм във плен.
Не проливай сълзи, ...

Kasch

Поезия » Любовна

897 1

Заради тебе

Заради тебе избягах от Ада.
Не съм очаквала нищо в награда.
Не съм се молила да ме обичаш.
Заради тебе превърнах се в птичка.
Не съм ти търсила сметка за нищо. ...

laramaylin

Поезия » Любовна

926 1 1

Ако някога

АКО НЯКОГА
Ако някога решиш да си заминеш
и никога да не погледнеш ти назад,
като последен лъч - през мен ще минеш,
отивайки си с есенния златен листопад. ...

ageorgiev

Поезия

1.5K 1

Тичай, Ади

Тичай, Ади
Ади тича из полето.
Гони вятъра детето.
Тича през треви зелени
и е мокра до колене. ...

alkaltchev

Поезия » За деца

951 7

Гробар

Гроб след гроб
копае гробарят,
отишъл си е нечий живот,
Смъртта е Господарят...
Човек след човек ...

рокерче666

Поезия

627 1

Вишнев аромат

В градината ми облаче изгряло –
едничко сред зелените дървета.
Не облаче, а вишничката бяла
нощеска е разтворила цветчета.
И сякаш е нагиздено момиче – ...

voda

Поезия » Пейзажна

1.4K 29

Ябълко златна

ZEMEDELEC

Поезия » Любовна

973 7

Жаждата за ласки

И дълга беше жаждата за ласки
и дълго времето преспивах, знам...
Сега, свалили театрални маски,
се смеем на моминския ми свян...
Недей се смя... недей се подиграва, ...

renika67

Поезия » Любовна

811 5

Обществен задух

Редът е скрит сред хаоса от планети.
И всички рими са разместени, безцветни.
И всички ние сме поети от запаса –
а думите ни страдат от скорбут.
Със кислородна маска на уста ...

Hunterszone

Поезия » Гражданска

776 1

Поне започнатото да довършим

Поне започнатото да довършим
Защо ли още вдигам телефона
и очаквам да се обадиш ти,
като отдавна за мен си само спомен,
от който много ме боли... ...

radoslava29

Поезия » Любовна

711 1 1

Детски спомени златни

Чисти се спомени реят
нежно с крилата на птици.
Още у мене живеят
с блясък на детски зеници.
Светли в сърцето ми греят ...

Lidis

Поезия » За деца

1K

Самотница

Не зачевай по изгрев луна -
много нощи луна ще отглеждаш,
за да бъдеш в живота сама
и сама да си път и надежда!
Слънчев лъч е добрата съдба, ...

mariankrystev

Поезия » Любовна

717 5

Всичко и нищо

Имаш мен.
Имаш всичко и... нищо:
вкаменена в прашинка сълза,
утаила глада за обичност
в изкрещяна наум тишина. ...

ria

Поезия » Любовна

2K 13

Отчаяно търсене

Ти ме взе просто така!
Събра ме от дъното.
Посегна с длан към пръстта.
В дланта си, времето от нея отся.
И утаих се –досущ пълзяща змия! ...

poisonivi81

Поезия

703 2

Равносметка

На парцали накъсах деня си.
Що за ден?!
Съжаление?!
Никакво !
На подметка осъмвам! ...

poisonivi81

Поезия

699 2

Ако трябваше да умрa

Ако трябваше да умрa...
Ще можех ли да тe открия отново?
Събуждайки се с тeб в моите ръце,
докосвайки топлите ти устни...
Ако трябваше да умрa... ...

martines1

Поезия » Любовна

1.2K 1

Близост

Черен океан, погълнат в мъгла...
... гъста, бяла, прилична на сняг.
Бушува буря, надига вода,
отрова забърква на морския бряг.
Черни вълни обръщат се страшно... ...

shemeta

Поезия

838

Култивирана любов

Култивирана любов
Любов ̶ понятие от памтивека,
страна във всеки дуализъм,
любов ̶ пренагодена от човека ̶
към неговия егоизъм! ...

tsofa

Поезия » Философска

1.1K 5

Твоите устни

Не ще мога да затворя пак очи,
дори и пламъкът в мене не угасна.
Тишината пагубно мълчи
как тялото ми по твоите устни се прехласна!
Не ще мога да затворя пак очи, ...

Vampo0

Поезия » Любовна

843

Само толкова

Само толкова
Да усещам горещата,
силна ръка
да потрепва на моето рамо
и разкрива вълшебното ...

anvedi

Поезия » Любовна

1.2K 3

Див капитализъм

Наслушах се на млади политици
Напатих се от хитрите крадци
Нагледах се на нови мерцедеси
На всяка крачка долу подлеци
Това е подъл див капитализъм ...

dokata

Поезия

1.1K 1

Огледало

Научих се да бъда пример.
Да помня,
да разбирам,
да владея.
Научих се да бъда сила. ...

xSapphire

Поезия » Любовна

1.4K 2

Не ще ми стигне времето

Не ще ми стигне времето...
Да свърша имам толкова неща,
а времето не ще ми стигне –
ще пламне трескавата ми глава
или сърцето с грохот ще изригне. ...

dobromirpenkov

Поезия » Друга

921

Разпятие

Бе утро над смирената река,
когато с тежки стъпки прекоси я
на изгрева стихийният пожар.
И с думите на новия месия
разбуди птица и дърво, и трън, ...

yotovava

Поезия » Философска

908 7

Мислите...

Безпръстни са нощем понякога мислите
все натрапват на прага избрулени истини
някак дълго окапват и все недостатъчно
и болят от стаеното всички понятия –
като думи занитени в празен бележник ...

beti

Поезия

875 5

Плач

Понякога,
когато няма никой около мен.
Аз плача.
Защото съм усамотен.
Сълзите, които аз роня, ...

violate

Поезия » Друга

572

Полудя ли, сърце?

Полудя ли, сърце, че ме връщаш при него?
Нима не нарани той и твоето его?!
Нима не заби в теб до дъно камата,
не, не тупкай, сърце, и не скланяй главата.
Любовта изхвърли, тя е днес непотребна! ...

FENIXXX

Поезия » Любовна

802

Стихове и поезия от съвременни български автори

Тежко, тежко...

На инат

За него

Апокалипсис

Рожден ден

Агитфриз повреме на к(и)риз(а)

Сън-реалност...

Слепи тела

Облак

Грях

Тогава... ме има...

Копнеж

Дядо

Не тъгувай, луна

Заради тебе

Ако някога

Тичай, Ади

Гробар

Вишнев аромат

Ябълко златна

Жаждата за ласки

Обществен задух

Поне започнатото да довършим

Детски спомени златни

Самотница

Всичко и нищо

Отчаяно търсене

Равносметка

Ако трябваше да умрa

Близост

Култивирана любов

Твоите устни

Само толкова

Див капитализъм

Огледало

Не ще ми стигне времето

Разпятие

Мислите...

Плач

Полудя ли, сърце?

Опашка