Щастието е бесилка за поетите
и разпятие за земния им стих!
Истинските песни са недоизпетите!
Тез, които аз на тебе посветих!
В тях страдание и мъка ...
Препуска в коловоза си животът -
един безкраен ешелон от дни,
задъхва се в избраната посока,
изпуска пара с ранните мъгли...
Лети край гари, скътани в душата ...
Амбиции – не искам да ставам „поета на народа”.
Слава - не ми трябва, не съм от таз порода.
Мечта - да лежа в тревата, край някой ручей тих.
Желание - да разсмея някого с мой стих.
Способности – не много, но задълбочени. ...
Какво е да откраднат от мечтите ти,
по пътя си ограбен да вървиш,
да плисне кръв от вените разбити и
да си привидно здрав, но вътре да кървиш.
Да се усмихваш, да си просто образ ...
В памет на майка ми
Разгръщам носията стара на мама
и мисля за нейните сръчни ръце.
С тях нишки и багри с любов е втъкала -
частица от своето нежно сърце. ...
Научих се да плача без сълзи
и да говоря с поглед – не със думи,
да виждам със затворени очи,
сама да страдам в тихата си лудост.
Научих се да бъда просто жива: ...
Листата на липата прецъфтяха!
И люлякът отдавна прецъфтя!
Ти помниш ли, с цъфтежа им туптяха
две влюбени сърца на Той и Тя!
Сега какво? Със тях и любовта повехна! ...
Така го пише в книгите... Така околните говорят.
И сигурно е истина. Дано...
Не ми се спори.
Особено пък с приказни герои...
Реалността е друга - безпощадна и цинична, ...
Искам да тe забравя и да не мисля за теб.
Искам да забравя лицето ти, което е пред очите ми винаги.
Искам да забравя твoята усмивка, която остана в сърцето ми завинаги.
Искам да забравя очите ти, където можех да видя целия ми свят.
Искам да забравя всички моменти, прекарани с теб. ...
Очаквай ме в петък накрая на лятото,
когато небето е чаша лазурна
с невидимо вино, от Бога налято.
Преди с теб в безвремие пак да се гмурнем,
разпуква се залезът – захарна диня, ...
Не знам кога и колко се обичате
и дните ви не знам, и нощи пусти,
но запазете своите момичета...
Доказвайте им неизменно чувствата.
Обичайте ги стръвно на разсъмване ...
Наляха се очите ми с тъга
като душата на река пресъхнала.
Напука се сънят. Дори и капка дъжд не преваля
нощес, ни вчера, нито днес по съмнало.
От изток златният ерген захвана тежък ръченик, ...
Ще намеря някой, който ме обича,
със усмивка да ми подари звезда,
някой, който без да ми се врича,
да дойде с мен дори и в пропастта!
Аз не искам много, искам само ...
И сънувам... сънувам, че още те искам,
а пък ти ме отричаш, дори и насън.
Заиграваш ме с думи на страст, да повярвам,
че съм музика, а само съм нота от звън
на сервиз от кристал, разпилял се по пода, ...
КАКВО Е БЕЗКРАЙНОСТ
– А знаеш ли, татко, какво е Безкрайност? –
с въпроси обстрелват ме пак синовете.
– Домът на звездите и вечна потайност –
измъквам се гузен, спасил авторитета... ...
На морския бряг лежах унесена,
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес ...