Стихове и поезия от съвременни български автори
В бездната
в бездната на самотата.
Боря се, скачам, избавям се
от обятията на тъгата.
Искам, копнея, желая ...
Емигран/и/тска тегоба
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Грамажът малко е на нафталина,
а гузната ти съвест е за трима. ...
Огледално
От своите грешки.
Искаше много.
Върнах се в мрака.
Потърсих опора. ...
Забързан свят...
но време сякаш няма ни за ласка, нито за прегръдка,
нито за любовен зов.
О, време, тъй преходно и безпощадно,
окичило ни с робския хомот, ...
Царство на Лъжите
излизащи от техните усти?
Не се ли наслушахме
на нелепите им, арогантни лъжи?
Кажете ми, ...
Пълна промяна
Беше объл,а сега е ръб,
защото влезе в Ю Р Ъ П…
Бяхме в инфлация,
сега сме в дефлация ...
Маймунски триредия
фоново изображение: bnr.bg
Ти искаш
... без твоите очи - съм просяк сляп
и в огъня, в душата ми блуждаещ,
прозират сенки от безмислен свят.
Ти искаш нежността ми да усетиш ...
Екранен спам
В ранно утро, още на закуска,
като добро и примерно дете,
грабнах дистанционното
и кацнах ...
Повече от всичко
съвсем забравя да обича себе си,
сънува кратко, между два и нищото,
и после се живее като вещица.
С последната си кръв воюва някъде, ...
А аз все още те обичам!
послушай ме веднъж поне
и спри да чувстваш...
Той не заслужава
да биеш ускорено ...
Когато съм влюбена
Когато съм влюбена, нося лъчи.
От слънцето вземам назаем.
Изгарят ме двете любими очи.
Къде съм, коя съм – не зная... ...
Есенни гларуси
Есента ли докосна земята?...
Колко тъжни са празните плажове.
Сякаш някой ги скри в тишината.
Под вълните на есенни приливи, ...
Като в детска игра
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно, ...
Черно-бяло присъствие
На едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.
Не тежат, клетите. Наполовин на душата са. ...
Защо не вярвам вече на жените?
Защото срещнах няколко от тях!
Опитваш се да им свалиш звездите…
А те се влюбват – чак те хваща страх!
Защо не вярвам вече на жените? ...
Пристъпи във мрака с мигли натежали
И да ти се плаче – кой ще те пожали?
Слабият сълзите трябва да прикрива,
че, като ги види, всеки се присмива.
И добър да има, настрана остава – ...
Столичен бързей
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен, ...
Запей, приятелю
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...
Илюзии срещу истини
преплитат се във дните монотонни,
и както на мъглата сивите дантели,
се вплитат на града в стени бетонни.
А този град е моята душа, ...
Завещание
на мъничкия лист хартия,
запечатан в черен плик.
Надеждата си ще затворя във кутия.
Който иска – нека да я вземе. ...