Преглътнала поредното предателство,
си мислех, че не мога повече...
Не търсех вече любови, приятелство,
повтарях си, че ще се пазя вече.
Но по закони някакви - неписани, ...
Близостта на душата ти отнема дъха ми...
Аз тe чувствам при всеки удар на сърцето си.
Когато затворя очи, мога да видя нежното ти лице
и да почувствам огъня на твoята ласка.
Ти си в мекотата на роза... ...
Черен си. Ще трябва да те боядисам.
Ти как си мислиш, че се става ангел?
И има притча някаква - неписана,
че си от тях, но някога си паднал.
А дяволското минало не се пречиства ...
За жените, с уважение, погледнати отзад
Еротично-хумористична ода
Загледан често в женски дупета огромни,
примигвам силно развълнуван и в захлас.
Като Олимп са таинствено заоблени, чаровни, ...
Слънце от детството
Не мога да повярвам, пак е Август,
пак се плискат бело-сините вълни
и ме връщат в моята крехка младост,
слънцето пак се заплита в моите коси.... ...
Виждаш ли как...
Небето безмилостно гасне звезди,
изстрадало лее с шепи сълзи.
Слънцето как плахо пробужда лъчи,
в стаята нежно рисува цветя по стени. ...
Уморена съм от злобата, от завистта -
и да ме сочат, че съм все различна.
Една огромна пустота
сред хора - обезверени, себични.
Уморена съм от многото съдби, ...
Стават, казват, в нета чудеса -
мъж да се представи за жена...
И от полови страсти обзет -
пИф, изтънчен някакъв поет,
влюбен в аватар със странен ник, ...
* * *
По поляната тичат усмихнати макове;
като цветни момичета - те - деца непораснали.
Във очите ми слагат чисти бели мечти;
и те моля: "Избягай от сърцето ми ти!".
Лъжи, двуличие, в гърба ти нож.
В това ли се превърна този свят?
Изкажеш мнение и ставаш лош,
стомах наситен, а в душата - глад…
Облечени тъй лъскаво - обвивка, ...
Нощите заспиват тъжни и самотни,
надеждите ни светят пак едва, едва...
Думите замират, вятърът ги гони,
вечно е такава нашата съдба.
Поредната нощ без твоето присъствие, ...
Погледни през очите ми - нежните устни,
закопнели за капчици - пролетен дъжд.
Докосни със ръцете ми - топлите пръсти,
начертали "Обичам те" - в тихата нощ.
Погледни през очите ми - твоето тяло. ...
Липсата - сУшен, напукан геран,
в двора ми хвърля умислена сянка,
всичко завехна - мъжкият блян
корен превива на пивка седянка...
Само от менците - жива вода ...
На върха на онази издигната кула от мисли,
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.
Там не мога да дишам от някаква странна тревога, ...
Брегът е сам. Морето се отлива
назад към непристъпните си дебри.
Една вълна с последните си сили
докосва ме едва. И се оттегля.
И някак засиява тишината ...
Опасен ум над мислите ми властва…
Опасно разрушава всичко в мен…
И вместо над ума си да израствам,
аз чувствам се от него покорен...
Опасни чувства в мен се мятат лудо, ...
Обичам те, защото те обичам –
нима е трудно да го разбереш.
Недей ровичка за изгоди тайни,
недей налага строги правила.
Обичам те, защото тъй желая, ...
Покрита със белези, с нокти изтъркани
от битки спечелени и победи объркани,
в нозете страхливо отърква се – мъркайки -
Старата странстваща котка.
И проси си малко... любов. ...
Ето ме и мен - детето на Нощта
загубило следите, отрекло суета...
в краката ти, подобно птиче,
търси ласка и проклина таз съдба,
която ме обрече на дни без светлина, ...
Казвам ти, не получих писмо. Може би чайка злобно го грабна.
Но претърсих с душа морското дъно до последната мида.
И държах сърцето си дълго на тъмно и хладно -
да не би, от чужди звезди, мойта да не мога да видя.
Повярвай, изгоря от очите ми до последния камък Итака ...