Стихове и поезия от съвременни български автори
В ръцете на Зефир
и в ръцете топли на Зефир понасям се.
Врабче съм, сгушено на рамото му,
за миг съм Флора. Сънят ми по детски
очи отваря във вятърната му коса. ...
Моята умора
Виждам я в чашата сутрешно мляко.
Моята умора.
Тя горчи като прегоряла от слънцето захар.
Моята умора. ...
Сурови семена да не ядете
в Кратунци бяхме на раздумка,
и съм погълнал семка от кратунка.
И тя във джобче
на стомаха ми е спряла ...
Рискуваш ли с мен
И скромна. И наивна. И добра.
Да бъда тиха, срамежлива, непорочна,
романтична, влюбена жена...
Наперена, вулгарна, агресивна, ...
Его
като всяко начало със трудност,
средата приемаш за даденост,
а краят - реалната същност.
Предаваш, живееш и искаш... ...
Зад мен
зад мен остана,
пред мен
се ширна
океана ...
Песента
светлина по човек.
И стремеж на душата към нещо
несбъднато, смътно далечно.
Копнеж по онази любов незрима, ...
Свобода и съвършенство
СЪВЪРШЕНСТВО ЗА СВОБОДНИТЕ
Как да моля за любов Луната,
защо да търся блестящата Венера -
безнадеждно жестока е съдбата ...
Споменът
отдавна са казани вече....
Хлопна споменът нейде врата,
палтото си старо съблече....
Седна кротичко в ъгъла той, ...
На тавана
там събирам се с приятели и весело се смея.
Там усещам как вятърът вдъхва ми живот,
там чувствам се човек, а не мрачен скот.
Там съм по-близо до небето, ...
Слепците
това, което се вижда с просто око,
прииждат, прииждат -
коне с капаци - елитното общество.
Не чуват, не чуват ...
Дръзко
че съм силна без теб, ти – без мен?
Ще отмине и този ден тъжен,
онемял и ужасно смутен.
Докога ще живеем сред спомени, ...
Залез
полетят над земята!
С лъчите си, Слънцето за "сбогом" ръкомаха.
Птиците по вятъра пътуват...
... потопени цветовете в тишината! ...
Монолог на прилепа
Живея нощем, леко дишам,
а през деня, сред сън, съм сам...
Аз търся тона под клавиша,
ръждясал в дневния ви храм... ...
Мое тъй вярно , постоянно и старо приятелство
Мое най-вярно приятелство
Само ти неизменно до мене вървиш
С мен уж се радваш , с мен уж скърбиш
И винаги изглеждаш загрижено , мило , добро ...
Безкрайни пътища
налага ни се често своя път да изберем,
стараем се уж мъдро да постъпим
и в правилна посока да вървим.
Но често правим избора си грешен, ...