Любовта на просяка
Не спирай, просяко, пред нечии устни
да молиш за трохи живот,
че никой, просяко, за твойте чувства
сълза не ще отрони, нито стон... ...
Бе ли истински, бе ли реален?
Само в мойте ли мисли живя,
та мигът ни бе толкоз нетраен
- като пролетен дъжд отшумя.
Твойте стъпки ли нощем отекват, ...
Веднъж пристига с цялата си пъстрост,
разсипва светлина и топлина.
Стаява се във пазвата със нежност
и блика, като изворна вода.
Веднъж присяда с длан на раменете, ...
... понякога само така излиза. Няма си заглавие. Ниво третокласник е, знам :)
Едно стихче бяло
от мъка ли побеляло
Или от страх изветряло
Стихче малко закачливо ...
Понякога си мисля: “Има Бог!”
Той отвисоко всичко наблюдава
и от най-страшните беди спасява!
Опасностите той от рано вижда
и как да ни спаси от тях предвижда. ...
Днес поглеждам към стария хълм,
който виждам едва през прозореца.
Колко близо и колко далеч
през прозорци се гледам със хората.
През стъклото изглеждат едни, ...
Красотата на нощта
Нощ дълбока над земята се спуска
и
с тъмните си вълни през атмосферата препуска.
Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви. ...
Когато ръцете ми срежат стоманата,
когато сърцето ми спре да кърви
и се затвори от само себе си раната.
Когато престане да ме боли...
Когато слънцето от запад изгрее, ...
Вопъл тих разкъса тишината
като самотна птица в черното небе.
Проклех с него нея, самотата,
след теб нахлула в моето сърце.
Това остана ми след теб. Сълзите ...
Настъпва бавно зимният ми ден
търкулнат горе, от чукарите.
Стихът се ниже леко, вдъхновен
от пориви все същи – младите,
когато всичко в мен кипеше. ...
Ти идваш във съня ми уханна, тиха, нежна.
Погалвам те с ръка и тихо ти шептя.
Любов неземна, земна красота!
Ти, мое щастие, превзело ме изцяло.
Ти, мое нежно огледало. ...
Сто години не спрях да съм влюбена.
Сто години не спрях да мечтая,
да ми казват, че времето губя
в напразни, безспирни гуляи.
Сто години не спрях да обичам ...
Ти си мъничко цвете, покълнало в роса от небето
и отгледано с обич в лехите на наште души,
нежни корени спуснало там надълбоко в сърцето
и отпиващо чувства - нектар от щастливи сълзи.
Ти растеш във очите с листа, устремени нагоре ...
Като тежък камък воденичен
мълчание легна помежду ни.
И сякаш с остър нож разсече
сърцето ми на две отделни половини.
Какво ти сторих в пролетната вечер, ...
Ще направя най-ужасното нещо в живота си...
Ще раня и забравя.
Ще съжаля и продължа.
Ще съществувам, без да живея...
Ще желая и кoпнея това, което с теб никога не ще изживея. ...
БЕЗКРАЕН ДЕН
Отзад е безкрайност – отпред е безкраен лес,
а ние в средата във нашето Винаги днес,
с Любов – съвършеното еко-Гориво,
осмислящо дните, човешко Огниво. ...
ОПТИМИСТИЧНО В… КРИЗА
Кризата във скука те довежда,
във самота, във трудност и… беда.
Сковава ни от студ… и без надежда,
сърцето ти се впримчва - във тъга. ...