Стихове и поезия от съвременни български автори
Насън
челото нежно целуна,
погали косата едва.
На луната хитро намигна
- спомен остави, замина. ...
Тиха нощ/ Сън в кашона
Тиха нощ, тъмна нощ,
лекар дебне с остър нож,
тракат зъби във студа,
тръпки лазят по гърба. ...
****
ти си кръвта, която блика във
вените ми. Ти си мъжът, когото
обичам силно.
Ти си слънцето, ти си изгревът на ...
Заради една лъжа
в тази криза любовта?
И дали се купува,
давай, излъжи ме сега.
Лъжи сърцето, спряло да бие, ...
Жажда
без четка – да рисувам твоя свят.
Така жестоко искам да те има,
че мога от копнеж да те създам…
Да те даря със морските талази, ...
Изплачи ме
без корито, камъни и пясък.
Само чиста и вечна вода,
на съня ти реален отблясък.
Изплачи ме, аз съм само сълза ...
Трима влюбени
Аз съм Луна и мечтая...
Всяка вечер съм различна,
старая се да впечатля Земята,
очите си не свалям аз от нея, ...
Предизвикателно
но пък е интересно
с устни да те обхождам,
цяла да се разхождам
по теб и твоето тяло, ...
В душите ни...
В душите ни е зима,
спокойна бяла зима.
Сняг вали, вали...
И тихо, тихо побеляват ...
Тя - мечтата ми
Упорита безсрамница
в делата ми се меси.
Безспорна нахалница -
пита ме къде си. ...
Съдба
падам, ставам
и пак продължавам...
раняват ме...
плача, но не спирам да вървя... ...
Магистърка – из цикъла "Малка средновековна пластика"
в елитен западен колеж,
тапии взела си дузина:
за бизнес, право, за солфеж...
а всъщност – диплома си купила ...
Сега
В очите твои образа си разпознах
потребностите на душата си разбрах
като дете се уча да усещам
че в теб аз себе си ще срещам ...
Носталгия
съскат инстинктите
въглени върху сняг
зимна вечер
спомен-южняк ...
* * * (С хълма на времето)
в пясъчния часовник
мигрират целувките ми
по зърната
на гърдите на жена ...
Първична
Тя не задължава, но да, понякога ограничава.
Но твоята любов ако е вечна,
това няма да е пречка.
Помниш ли това: ...
Недей ръката ми изпуска
Ще можеш ли да ми се довериш?
Да се лишиш от своя дух свободен?
Да бъдеш моя ?
Да се покориш...? ...
Съдба...
В СЪРЦЕТО МИ**
Полегнал си...
БЕЗМЪЛВНО ДИШАЩ
В листите на Времето, ...
Чао, а не сбогом!
така ще имам надежда…
… но „сбогом” никога –
така ще знам,
че ще се срещнем отново! ...
Никой не докосва слънцето
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата ...