Стихове и поезия от съвременни български автори
Есенно трънче
с усмивчица крива закуцуках към теб.
Ах, слънцето даже иронично се плези,
дори ме видя онзи загубен съсед.
Подай ми ръка, на тебе разчитам, ...
Потърсих птици сред небето
И още - кладенец с вода
потърсих,
хляб и сол в полето ...
Потърсих свят на любовта! ...
Човека в мен да задържа
неразбраните ми мисли.
Отнесени слова разкриват
всичко върху тези листи.
Четете между тях и там, ...
Кажи ми, моля те!
аз обичам те, но ти мълчиш.
Криеш сърцето си в заключена кутия -
как да стигна до него, кажи?!
Заедно сме вече почти година - ...
Добре, че се открихме
и жадна за любов. Но зима бяла
сковала бе земята и небето,
и поривите, бликащи в сърцето.
Пленил ме бе студът в мъглите гъсти. ...
Няма да пиша за разбити сърца
Мойто е цяло, тупти!
Е, понякога свива се. Какво от това!
Напълно човешко, нали?
И сега ми е някакво... някакво... никакво. ...
Точният човек
Исках да си ти!
Но няма как...
Понякога така се случва.
Исках да си слънцето във моя мрак, ...
Истини по Томина неделя
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...
На сина ми I
Преструвам се на мъдра и разумна.
Препрочитам Федерико Гарсия Лорка:
"Умра ли, оставете балкона отворен!"
Да, остави го отворен наистина, ...
Докога
Докога
ще те гледам омагьосан?
Докога
ще се стремя към теб, ...
Чашата на живота
@Имай сърце за тази чаша@
@Имай вяра да се възнесеш@
@Вземи от Живия хляб@
@Пий от нетленната Му@ ...
Нощем
Еднакво тънем в самота,
мечтаем слънце в тъмнина,
но светлините му са кратки.
И нощем всички сме търсачи ...
Друг живот
изпълнен с радост и тъга...
С дълбоко чувство всеки миг -
химери няма.
Оставам по душа пред теб ...
Идилично
три етажа без дъх. И накрая,
смълчан като мокър патрон,
влизам тихо. Къде съм - не зная.
Оглеждам стена по стена - ...
Иска ми се да те бях обичала
да беше поостанал още малко,
да бяхме с тебе пò по детски искрени,
да не беше продължило така кратко.
Иска ми се да те бях обичала, ...
Душевна граматика!
за да сложа ред!
Отместих всичките наречия,
Глаголите ги сложих по-напред…
И сякаш хаосът се удвои, ...
Предчувствие
аз не зная какъв е този жребий,
какво приготвила ни е съдбата
неуловима, безпощадна;
дали пътят ни ще бъде кратък, ...
Ти бе всичко, което мечтах...
И не трябва... До болка е сложно...
Бе свидетел среднощният град
на поредна любов невъзможна.
И луната тъгува за нас - ...