Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще те обичам
не е в състояние
да спре
нуждата ни
от взаимност.
Възпитание на страха
Аз вече знам
кога се появяваш.
Научих как,
къде и от какво. ...
Мечтите са същите
Сред сивата улица се стелеше гъста мъгла.
Тишината обсебваше всичко в забрава.
Нарушено безвремие от шума на листа -
оживели за миг, ми напомнят тогава... ...
В палитрата ти...
Защо рисуваш толкова еднакво?
Повтаряш до побъркване
едни и същи дни,
сюжетът разиграва се ...
Животът на едно листо
и колко ли мъка под тебе си видяло?!
Надлъж и нашир хорски очи си вдъхновило
с багрилото си шарено и свежо.
Пролет... ти и всичко покрай теб в свежест разцъфтява, ...
Покръстване с любов
Избеляват слънчевите рани.
Разраства се оскъдната нежност.
Тихо като при причастие
Осветлява се тъгата. ...
Под пушека на стария комин
в галактики от ледени сърца,
туптяха нашите. И се смилиха
божествените, строгите лица.
Иконите във храма оживяха, ...
В мен туптиш, сърце
малка рана тайно да боли!
Истина е, че в живота кратък
всяко чувство теб ще устрели
и от него в грешното ни странстване ...
Лошите деца
Лунна нощ, красива, ясна...
Нова приказка прекрасна
пак за тебе наредих.
Чуй я, мило, стих по стих! ...
За теб - слънце!
и за теб сърцето ми гори,
то нежно твоето име
всяка вечер шепти
и вика с тих глас - ...
Стара истина - ново начало
Разтопих се от чакане,
от търсене,
от налучкване...
Все ново начало, ...
Ако...
Ако някога те срещна пак в съня си
и те отмина, заключил като в крепост своите сълзи,
не се сърди – не времето е за това причина,
а болката, която ще открия в твоите очи! ...
Самотните мъже
се взират дълго в мрака.
По мислите-въже
изкачват се и чакат
внезапно да изгрей ...
Падна ли... ще издълбая вечността
обходила отчаяна сред самотата цялата земя.
Ще съм безгрешна в този светъл миг и ще политам...
Не се страхувай, падна ли... ще издълбая вечността.
Повярвай ми, че този ден за нас ще е последен... ...
Защо обесиха Левски в мен?
мина през трупа ми,
лазейки яко по нервите ми.
Искаше да се отърва от римите си.
Познаваше до смърт вдъхновението ми. ...
Живот
остана всичко някъде - мечти,
очаквания. Мислех го приличен.
А той разгърден, рошав ме смути.
Дали защото пак навън е есен - ...