Стихове и поезия от съвременни български автори
Портрет на момиче в безглаголен цвят
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
Преселници
Преселници, преселници,
отлитащи,
долитащи,
докосващи... ...
Обичай ме!
лъчите на залязващото лято
прощално галят моите коси...
и гаснат тихо в тъжните очи.
Обичай ме! Студа на тази зима ...
Кошмарна нощ
дните еднакви се гонят.
Няма те. И ми е тежко.
А миговете се ронят
като сълзи светлосини, ...
Изгревът на 14-ти септември
от изтръпналото лоно, на еони от безкрая.
До където хоризонтът е обагрен във зелено
и любов превръща атомите във трептене.
Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая, ...
Приятели
ей тук, на стъпалата,
че с теб останахме последни
другари в махалата.
Умора нямаш ли, та скиташ ...
Яснота
Край в Безкрая
сей начало,
жънещо от
своя край. ...
Преди
Сурови сме с единствения си живот
и с пълни шепи себе си пилеем -
разделя ни на изборите ни дългът,
въздишайки, над себе си се смеем. ...
Ти
Усмихваш се... усмивката ти нежна
превръща в лято трудния ми ден
а любовта ни - вече неизбежна
долита пак в съня ми... споделен ...
Въпреки
(По К. Кондова)
Отдавна нищо лошо не е имало
и затова сега ще ти призная -
ще те обичам въпреки причините ...
Природа
Какво за мене е успехът
и накъде вървя?
Защо и как го правя,
и ще достигна ли ...
Двупосочен билет
Дрипав скитник, залъгал глада,
стръкче нежност с надежда прегърнал,
куц, самотен, в неволя обръгнал,
броди тъжен, премръзнал в дъжда. ...
В забързаното наше време
минавам в дебрите, нелек,
на плещите понесъл бреме
от възлите на своя век.
В една и същата пътека, ...
Светлина
Зарадва моята душа.
И беше светлина.
Иззад мрака ме изведе и показа ми света.
Ти беше Светлина. ...
Банално за приятелите
със нас да поплачат във дни на тъга.
Душù да се късат, сърца да догарят -
те са до нас - желязна ръка.
Когато се свиваме в тихите Ъгли ...
* * *
за мен, за теб, за двама, трима.
Любовта я няма, скапан е живота,
трудно слушам нота след нота..
Цялата болка, излята в редове, ...