Стихове и поезия от съвременни български автори
Тръгвам си
Tам, далеч... защо не ме изпрати?
Tолкова бързо ли болката забрави,
а любовта и клетвите къде остави?
Дълбоко в сърцето си от лед заключи ...
Стани приятел с времето
така ще знаеш тайните му.
И говори за миналото
само в краен случай.
И... не поглеждай в огледало - ...
* * *
Гръм след бяла мълния.
Страхът е красив.
Полу-неразкрита
Такава, дето си представяш -
с ранима, ангелска душа.
Раничко е да ме съжаляваш!
Такава съм решила да ме виждаш. ...
Като Феникс
попариха крилете ти жестоките тревоги!
Грижите в нозете ти тежат като олово.
Стоиш унил, без капка настроение,
дъвчиш сламчици от старо вдъхновение. ...
Първо
"... опитай бели стихове, човече..."
какво е туй, запитах се,
перото грабнах,
ето ме!
За ангели не ставаме
за дяволи не можем да мечтаем!
Небесното за жалост не познаваме,
а долу с греховете си играем...
Измамно се обгръщаме с мечтите си ...
Миниатюра
ме кара да тръпна навън.
Какво от април съм донесъл,
когато съм викал насън?!
Останаха скътани спомени ...
Отражение
поканите за нощен бал.
От чашата на бъдното отпивам.
За сбъднато не ми е жал.
Бижутата на времето подреждам ...
Аз... ти...
Като мислите ми за теб.
Като онзи пролетен ден, нашарен от сенки,
в който ми се усмихна за пръв път?
Може би ще е кратко... ...
Болест...
Защо ли няма в мрака топлина?
А светлината ужасяващо блести
и колко дразнещо отчетлив е света.
Защо треперя, а ушите ми пламтят? ...
Писмото, дето няма да изпратя...
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...
Четири настроения от един любовен сезон
толкова плаха!
Страхувам се вятърът
да не ми разпилее душата.
Плахо изговарям някакви думи – ...
Че си бил ти?
Говори ми, не спирай.
Нека времето за нас остане цяло.
Говори ми, моля те, не се предавай.
Аз съм тук, стоя до теб, аз съм теб, ...
Свободен
на тялото си роб - затворен,
летеше вихрогон в нощта.
Трева копитото отрони,
прекърши рухналите клони, ...
Разчупвам луната
и ти подавам едната половина.
Влезе в душата ми, без да ме питаш,
разрови жарта и... и си замина.
Зелени дяволи искам насън да ти пратя. ...
Не мога, не бива, не ще и обичам...
Не ми отива да изпадам във екстаз –
косите ми се веят безпричинно
и губя връзка със света.
Не мога, не бива, не ще и обичам. ...
Да помечтаем...
Да помечтаем фанатично заедно
за приятели, жълтици и щастие в едно.
Без да е егото преправено,
избираме от двете, по-доброто зло. ...