Стихове и поезия от съвременни български автори
Слабост
Измамиха ме... нека - щом съм позволил.
Обичаха ме... а сега не ме обичат -
сигурно съм го заслужил и съм съгрешил.
Раняваха ме... нека ме раняват, ...
Циганско лято
играят си на детство и на смешки.
Повече от ясно е - студът
с фалшива извинителна бележка
бяга от Ноември. Есента ...
Прощална роса
праща зимата. С грозния грак
идват хали, виелици, вещици,
снеговете и ледният мрак!
Ала още ветрецът разнежен ...
Всичко, което ни свързва
Всичко, което ни свързва,
е онзи спомен,
че те познавам отпреди.
Искрени пожелания към всички двойки от мен!
но нека първо ти докажа,
че обичам те!
И тогава да ти пратя
с искрено сърце ...
Песен
изпълнен с нежност и любов,
аз гледам в твоите очи
и радост в душата ми гори.
Незнайна болка сърцето ми разкъсва, ...
57
щастливи и къси, дълги и скучни.
Разпилени лудо навсякъде,
в следите ми дните падат беззвучно.
Покрай мен изниза се времето. ...
Буря
Слънчева светлина
огрява все още деня.
Капна капка тъга
и образува се дъга. ...
Предбрачен обет
Заклевам се да те обичам...
Винаги и завинаги,
тук и сега.
Заклевам се да те обичам ...
На свечеряване
бавно и тъжно самотна вървиш.
Есенни листи литват, смаляват се...
в шепи не можеш да ги задържиш.
Плаче дъждът - босоного сираче. ...
Няма заглавие...
Черни накити накичвам,
черни дрехи си обличам,
черен грим нанасям
и към Бога произнасям: ...
Продължавам
Виждам във очите ти сълзи
капят върху моите гърди
Дълго бяхме разделени
всички шансове са пропилени ...
Чудна приказка
Две очи
По спомена за твоите очи,
по картата на тайните ни срещи
безименна следа гори,
великата илюзия се мръщи. ...
Името на Розата
Часовникът безмълвно сред звезди се носи,
забравил пътя на луната да покаже,
засипва нощното небе със хиляди въпроси
и в хаоса открива ритъм нежен даже... ...
Не обичай мен
Tи не разбираш живота.
Свикнал си на лесното
живуркане по Земята.
Няма да разбереш, ако ...
И... стъпките белязах
от тръните в нозете си.
Вървях през драките,
не беше светло!
Не, не гонех върховете, ...
Чуй...
аз ти шепна този стих,
който вятърът ми напомня постоянно,
дори събудих с него
дъждовен вик, ...