Стихове и поезия от съвременни български автори
Писмо до другия край на земята
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...
Когато няма нас
защо? - И аз не знам!
Къде отивам пак... с кого
и сам кого ще срещна?
Ще бъдат ли и тези хора, ...
Мигът на страстта
Как обичам
мигове кат този,
когато тръпки лазят
по снагата ...
За онези, на които посвещаваш
най-искрени и топли чувства.
Навярно няма да потръпнеш влюбен,
четейки прокъсаните листи.
Но тъмните очи към мене ще надигнеш: ...
Погледнах те
в очите ти звезда гореше!
Ще може ли
от нея пламък да си взема?!
Нахлуват в мен ...
Прости ми...
понякога
изплитат се рими,
но после
винаги ти - ...
Нарисувах си небе
Нарисувах си небе,
за да разперя в него крилете си.
То тясно като клетка бе -
заключих там страховете си. ...
Нежно
За топлината, сигурността, спокойствието.
Всичко започващо с едно докосване и преминаващо в лудо препускане.
Да почувстваш всяка наслада, да завладееш сърцето и разума да подчиниш.
За такава нежност да изгаряш, да претръпваш всеки път. ...
По-добрите дни
а още помня крачките до нас
и улицата тясна с тротоара,
които са се слели с мойто аз.
Познати са ми храстите с тревите, ...
Огън
Горя!
Капки кристална вода
стичат се бавно надолу
покрай моето лице, ...
Да! Знам, че трябва
породен от желанието да те милвам,
да ме изпепели?
Трябва ли да ми липсва някого,
за да осъзная действителността и нуждата ...
Омъжена за самотата
Не ден, а нощ ще бъде,
но нощ без капка светлина.
Във черна рокля се омъжвам,
а съпругът ми се казва САМОТА. ...
Лондон
Квартален глъч проклет - заспивай.
Поетът би увековечил красиво дните,
но аз не бих, защото в тях умирам.
Потънала във размисли, копнежи. ...
Липсозаместители
заместители - водка, уиски,
приятели - стари и близки.
Не са толкова сложни нещата!
Добре е! (поне тъй си го мисля) ...
По измореното ми лице
Свети есента
Дъждовете
По-дълги са от дните вече
И листата гонят се в краката ми ...
За последно
Прегръщай ме! Изгаряй! Излъжи ме,
че някой ден отново ще погледна
в очите ти - уплашени и сини.
Не искам да си тръгвам... Няма начин. ...
Сънят и морето
и искаха да видят точно теб.
А лодките за сетен път отплуваха.
Морето се превръщаше във степ...
Картина след картина се сменяваха - ...
Кореняци
Витоша - заспала, наяла се змия,
София обгръща с хладна пелена.
Питам се какво ли е от другата страна,
от другата страна на градската среда. ...