Стихове и поезия от съвременни български автори
На сестра ми...
крие се в твойто сърце.
Тъжно ми е да гледам как тя
плаче с сълзи на дете.
Твойте очи ме гледат с умора ...
Животът ли?
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
Философия на кризата
отражение на един въздъхващ свят.
И пътен знак ръждив със нож и вилица,
напомнят за суровия мизерен глад.
И кални плочки, богато украсени, ...
Една несподелена история
Пролетен вятър вееше от прозореца отворен,
аз пишех книгата си последна
и въздишах по един спомен.
Падащи звезди разцепват мрака, ...
Кофти стока
но създадени сме тъй от Бога
и от този материал,
по-добре не би могло:
мъжът направен е от кал, ...
Не искам да съм ти последната любов
нито ти да бъдеш моята!
Не само тъй ще имаме живот!
Живот ще имаме, ако сме хора!
А хора ли сме, ще го проумеем, ...
По Р. Бърнс
Мацето, което ми направи супа
(виланел)
Както катеричка лешник във хралупа
ден в ума си пазя, в който срещнах аз ...
Писта за (не) излитане
Свърших с този живот. Пуснах котва и край.
Довърши всички глупави сделки със времето.
Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай
на дъжда и на хората. В тихите улици ...
Орис...
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне ...
Сбогом
сред празни булеварди и разбити улици,
и стрехите привикнат в спомените към дъжда,
и в есента намерим някакъв логичен изход другаде,
два листа ще се спрат преди това, ...
Скитник
Наскитах се. Години минаха.
Изгубих светлината,
от два живота – половината.
Без име съм. Не зная ...
Обръщение към всички гробокопачи на културата
Мястото ти просто не е тук,
че соц-а, струва ми се, мина,
отдавна няма сърп и чук.
Тук не се коват желязо и стомана, ...
Дъждът е влюбен в росата
В слънчевите битки никога не бе сломена,
а усмивката ù – сякаш вечно отегчена...
Бледа, сива и студена.
Забърза ли се? Или скочи? ...
Когато се завърнах
облаците дремят върху синьото.
Бавно по лозницата се сцеждат
капчици горчиви, с дъх на вино.
Седнал тих сред малката градина, ...
Орис
и пак е бледо моето лице.
В тъмата съм родена, живея във тъма,
а моят лик покрит е с тъгата на нощта.
Но зная аз, че всяка утрин, ...
Изповед
Българийо,о, майко родна, свята,
душата ми е в траур и тъма.
Облечен съм във черно до земята
и плача безутешно аз сега! ...
Ако можех
Бих помолил
сърцето ми да изтръгнат,
на кол да го побият,
за да видят всички ...
Любовна песен
И как ще преминеш, как ще стигнеш оттатък,
в росата, Ти, щом си докоснала морни криле,
денят глух, студен е... куп от облаци плашат,
загърнали Слънцето в своя безмилостен плен? ...
Не искам I
Румяна Пелова (rumpel)
Не искам подарена любов -
да ми гложди като камъче в обувка.
Делникът ми е безвкусен и суров, ...
Спомен за София
навред шумяха цъфнали дървета,
сред тяхното ухание израснах
и още помня жълтите павета.
Под кестените влюбени вървяха, ...