Стихове и поезия от съвременни български автори
Сняг през май
над градините цъфнали
сняг.
И се втурнаха сръчни ръце
да прибират лалетата топли. ...
Живота оплете ти люлчица
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е, ...
Завих се с облак, да поспя
нещо ми е хладно.
Придърпах го и се завих.
Одърпан беше,
но такъв ми се е паднал. ...
Остана само...любовта
В памет на младеж и девойка,
загинали в морето по време на буря.
Светкавици раздираха небето,
а страшният им тътен, ...
"Опасно"
Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна. ...
Не зная
но сърцето още кърви.
Далече са мечтите за нашите дни...
Не зная дали за мен още те боли,
уважение не остана дори. ...
Дъхът на пролетта
Усетих те в себе си туптяща и нежна
още тази сутрин.
Вървях си и си мислех,
че сигурно през нощта си дошла ...
Далеч
близко до любимия си, далеч
от мен в града голям.
Дори на край света да си, дори
и на хиляди километри да си, ...
И звънва песен…
като капка дъждовна,
като приказка стара,
като мисъл греховна,
като мълния златна, ...
Лудите
Другия...
Ще си остана оня...
Лудия."
Любомир Деничин (longin) ...
3ащо?
Защо винаги любовта те предава...
ЗАЩО?!?!
Едно момиче и едно момче,
ти я обичаш, а тя пък не... ...
* * *
ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,
като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,
за да освободят път на празнотата отвътре...
... ще поглъща живият огън тези натрупани спомени ...
Не и утре...
но аз не ще дочакам твойто утре.
Искам те до мене,
да спиш с мен в мойте нощи,
да ме будиш сутрин с целувки, ...
Помогни ми!
помогни ми да не страдам вече
и по теб сълзи да не хвърлям,
и насън вече да не те виждам...
Помогни ми, като се обърнеш ...
Копнеж
аз от своята любов ще те създам;
не ме интересува, че ще си само измама
или несбъднат блян
на душата, познала сродна душа; ...
В очакване
Навярно още ходиш по Земята
и молиш се за нашите души
усмихваш ни се още от лицата
но все по малко срещам те уви ...
Нощта
Нощта плачеше тихо, без глас и сълзи.
Бе се свила страхливо във тъмното
и по детски се мъчеше да пропълзи
до леглото, преди да е съмнало. ...