Стихове и поезия от съвременни български автори
Разлаяха се уличните песове...
от глад ли... може би разгонват се
и към луната войни с фесове
своенравно себе си надлъгват.
Събраха се уличните песове ...
Присъда
осъдена, неразбрана -
няколко късни въпроса
при неизбежна отбрана.
Босонога, незряла присъда - ...
Днес
Днес за теб ще съм художник
нежно ще рисувам с думи
и във стария бележник
ще събудя любовта ни ...
До другата пролет
на Александър
Пролетта ми дойде със безкрили ята,
с глътки дъжд и гнезда, все студени до болка.
С търколила се в шепа като залък луна ...
Два сонета за душата на поета
Душата ти е пъпка медоносна,
разцъфнала сред нива росна.
В словата ти е сладката омая
на тази пъпка медоносна, зная. ...
Диагноза: Каменно сърце
Усмивката защо от мен открадна?
Единственото цвете беше тя!
Без тебе даже слънцето угасна!
Ведно с звездите ясни на нощта. ...
(съ)Прикосновение
Днес всичките платна са пеперуди,
а корабите са на колела
и някак си не ми е никак чудно,
че всеки пълен кръг покрай оста ...
Възел
забраните и чуждите присъди.
Веригите на моя ден сам Бог
ще слага и руши. А аз ще бъда
това, което е заложил в мен ...
Ъндърграунд
Разстрелян е поредния бандит, бил лош,
отвличал, продавал наркотици.
Като злодей във вестниците е описан,
тъгуват някои, а смотаняците подмятат. ...
Приятелка?!
от него - да, но ти...
защо ти трябваше да ми го причиняваш?
Свикнах заради него всеки ден да ме боли,
но твоето с това не се сравнява! ...
Сам реши от този свят да си отидеш
и никой не разбра какво на душата ти тежи,
не помисли колко много ще ни липсваш
и знам, съжаляваш за всички наши пролети сълзи.
Защо се скри и на живота си посегна, ...
Какво пък...
Ела на тревата.
Да седнем за малко
във тая зелена омая.
Болят сетивата ...
Без милост за приятелите стари
***
По здрач извая парцаливия си враг
и с ноктите орлови заора в небето...
С прокажен крясък срина птиците по мрак: ...
18+ Желание
безупречно, строго,
нежно обгръща моето -
порочно и страстно,
ухаещо и тръпнещо за ласки. ...
Честит Равнодушен Ден
"Пада лист от календара"... (бррр)
приближава, приближава мъдростта.
Ставаш със година, ъъъ, по-стара -
не унивай, подмладява ли те глупостта. ...
Ненаказан стих
отекващо небе се всмуква,
опиши ми битието, в което те откраднах,
обрисувай сянката с брокат,
мъртъв свят, отровен, земен, прелест ...
От негово име
надига се до горе, до гърлото.
И не поглеждам нейното безличие,
бетонното, силното, твърдото.
Красива и нежна била за мнозина, ...