Стихове и поезия от съвременни български автори
Толкова морета
се спускаше внезапно вятърът
и тъжно раздаваше спомени,
а лицата ни ставаха
като пречупени делви. ...
Пороци
Как така,
с цигарата в ръка?!?
Не беше ли беда,
в миналото все това?!? ...
Тоалетно:)
вземи любимата си книга
и чети, мисли, чети...
Тъкмо там прекрасни мисли си родила.
Забрави луксозни мезонети, ...
Вечерница
там горе на небосвода черен,
ти единствена през мъглата сива
ще проблеснеш в час пореден.
Като надеждица една, ...
Без мечти
чуват се крясъци от нечути молби...
Виждат се миражи и хоризонти
нестигнати...
Несбъднати мечти... ...
Оставаш в сърцето ми
по който има щастие без теб,
но някак пуст без любовта ти е светът,
и никой не може да я върне.
Знаеш ли как без жалост ...
Натрупани...
във толкова страни
(“Я кажи ми, облаче ле
бяло...
не видя ли бащини ми двори...”) ...
Суета ли е
обичана, твоя,
да ме викаш насън,
да ме търсиш в прибоя,
да съм умна, красива, ...
Море
За мен, морe, ти си нестихваща емоция,
в теб аз виждам моя духовен пристан,
ти си щастие и лирична самота,
ти си мечти за любовта!
Време, спри!
за моето вчерашно минало…
Треперя над него, над малкото,
в което се чувствах щастлива.
Какво като плаках до изгрев? ...
Мога да те обичам
толкова си хубава!
Не мога да ти се наситя -
толкова са различни и красиви
ъгълчетата ти, ...
Аз не мога да обичам
Лошо признание ли е това?
Нищо, по-добре да не отричам,
че с камъка студен съм кат' сестра.
Гледам често облаците сини ...
Човешка милост
Човекът. Кой може да го разбере?
Все иска, недоволства и отрича
и не вярва, че ще е добре,
само ако истински обича. ...
Болка
П. Д.
И моето сърце е буца руда,
а празна чаша - моята душа.
Не знам добре ли съм или съм луда, ...
Все още ли
Със всеки срещнат вече съм приятел.
Контактна съм - говоря си самичка,
а дните в черно спрях да ги пресмятам.
Научих се без хрипове да дишам, ...
ххх
Небето целува Морето и ето -
изплува от него новият Ден.
Окото на Слънцето вижда, което
не виждам аз в тебе, нито ти - в мен. ...
Да станеш, когато е отсервирана масата
прости ми, вече закъснявам.
Прекалено дълго тук се застоях,
а не трябва дълго да оставам.
Унесох се. И не за първи път! ...
Длани
орали са браздички по ръцете ти,
лета , като жребци неудържими,
са бягали по склона на надеждите.
И тръгвал си през грапавите ниви, ...