Стихове и поезия от съвременни български автори

259K резултата

Погнуса

Ти си отровният паяк,
който върви по кожата ми.
Мислите ми разплиташ в миг,
парализираш с убождане.
И не чувствам сърцето си, ...
886 1

Дете

Дете на себе си
Слънчева поляна,
на която
пак лежиш.
И облаците ...
732

Театър

...
Зад тежката проскърцваща завеса,
трепереща от затаен пред нея дъх,
актьорът мълчаливо вчеса
душата си, облечена във друг. ...
934 10

Истина ли е

ИСТИНА ЛИ Е...?
Не съм разбрала колко мъртва съм била,
докато не оживях отново...
Не съм живяла досега така,
че да обичам толкова един човек. ...
2K 3

За миг

Често затварям очи и за миг,
само за миг си представям
твоята същност с ангелски лик,
и в нея сърцето поставям,
в което намерих пристана тих... ...
1.2K

Буря

Вятърът гони косите ми като обрулено есенно листо.
Раздира ризата на душата ми като разбойник.
Капки дъждовни бродират върху лицето ми своето везмо
и в едно със сълзите се сливат в булеварда-самотник.
Тъмни облаци прелитат подобно ято гарвани черни, ...
1.4K 6

Къщата на Любовта ми

~~*~
~~*& Къщата на Любовта ми &*~~
Нарисувах устните ти
на стъклото...
И лекичко допрях лице ...
1.4K

Тополи

Зад нашия ъгъл, на нашата улица
пак се срещам с отдавна забравени дни.
Поздравяват студено, студено отвръщам –
все пак не само ъгъл днес ни дели.
Разговаряме общо и общо се смеем, ...
879 2

Не се чете...

Любовта ми - сянка, зачената
в утробата на влажната земя.
При червеите и пръстта погребана
пиявица, жадна за кръвни телца.
Пълзи по кожата... ...
977 11

Послание

Послание
Престане ли сърцето да боли,
когато трябва, сам ще те намеря.
Със нокти път ще правя през скали
и с дявола ще сядам да вечерям... ...
1.5K 20

Не се завръщай

Не се завръщай...
даже да боли,
дори и да ти липсвам до полуда,
щом тази обич вече ни горчи,
че можем да я върнем е заблуда. ...
1.3K 3

*** (Денят създава венец от цветове...)

*** (Денят създава венец от цветове...)
Денят създава венец от цветове,
които нощта безсърдечно разплита.
Мисли и думи изпращам към нея,
за куриер си взех бялата птица. ...
812 3

Нощта изронена

Поемам буйните води
от чувства,
оцелели в стихийни бури.
В мене настани се
пустото - ...
932 5

Полу...

С полу-любов обичал си ме значи.
Едва сега разбирам - на раздяла.
От гняв дори не мога да заплача,
а трябва да започна отначало.
С полу-омраза аз ще ти отвърна. ...
820 3

Отива си лятото

Лято.
Тръгва си, ала се чуди.
Дните му още са
в зелената дреха на дюлята.
С жълтите копчета. ...
2.1K 23

Да, сигурен съм – пак ще се родя

Да, сигурен съм – пак ще се родя.
Все някой ден – след милион години...
Живота днес пребори го смъртта
и някак много бързо си отмина...
Да, сигурен съм, че макар след време ...
930 10

Заради мен...

Последен стих, последна песен...
Последно казвам, че обичам теб...
За мен ще си останеш вечно...
Там в разбитото сърце...
И вечно себе си ще виня... ...
1.2K

Плекситно

Събудих се така... едно накриво.
Буквално, да. Познахте ли? Вратът.
Не беше от онези гадни сливи,
а от колата. Като всеки път!
Сега се движа точно като статуя - ...
1.2K 10

Двукуплетно...

Дали защото Слънцето
пречупи през стъклото тиха ласка
или защото в синьо стихнала
опитвах да отмия пясъка…
и впивах жадно бледи пръсти ...
1.1K 1 11

Клеймо Глупост

За какво да съжалявам?
За нежността? За любовта?
Щом даваш, двойно получаваш!
Нали така? Нали така?
Щом даваш всичко, дето имаш, ...
921 7

Тъжен подслон

ТЪЖЕН ПОДСЛОН
Нощем кошмари ме гонят,
а всеки ден ме мислиш ти.
При мене понякога търсиш подслон,
щом ти домилее за моите очи. ...
998

Убиец в нощта

Луната стреля със светлината си,
стреля в изгубената тъмна нощ,
улучва право в сърцето ми
и ме оставя на земята без помощ.
Тъмнината обикаля хитро около мен, ...
1.3K 1

Победителка

На С.
Мраморен гроб е сърцето ми,
пробито от кървав кинжал.
Ръждиви сълзи по лицето ми
се сливат със грешната кал. ...
1.1K 2

* * *

Безмълвие - мъка - раздяла
полет- тъга - самота
приземяване - миг - покой
и отново - празнота - празнота
празнота - ...
852 8

Гротеска

Луната се разсмя: какво безбожие!
Полуглупаци, с имена,
полупреживят полуистини
за вехти и за бъдни времена.
Апостоли играят, път проправят ...
850 1

Може би друго ще направя...

Ще помня погледа ти тъжен,
изпълнен със догадки.
Липсваш ми, бавно ще изричам,
притихнала във тъмината на нощта.
Ще бягам от реалността жестока ...
1.3K 2

Реквием за събуждане

Реквием за събуждане
В края на лятото събирам лъчи
и залези нощни във музика.
Тебе търся, море от сълзи,
вплетена обич от чувства. ...
1.8K 4

Моят сън

Моят сън
Вечер щом луната яви се
и само мракът остане в нощта,
аз мечтая, аз започвам да копнея.
Щом застигне ме сънят дълбок, ...
1.1K

On y va, Nathalie-Becaud - сонети

1. Усмивката ти зърнах, Натали,
край Кремъл - на Червения площад.
И от тогава Ma chere, et Dieu,
се чувствам непокорен, смел и млад.
И от тогава Ma chere, et Dieu, ...
793 1

Шепа вода

Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...
1.5K 19

Изгряващ лотос

ИЗГРЯВАЩ ЛОТОС
Отвъд прага на нощта сред рояк от гласове,
в промеждутъка от безмълвни часове,
лунен сърп, скрит в косите, бавно се унася,
изгряващ лотос над небето вятърът разнася. ...
1.5K 1 2

Размисли за живота и смъртта

Размисли за живота и смъртта
на Дора
Аз виждам – времето рисува по лицето ми,
следи оставя всеки минал ден;
носталгия се стеле по сърцето ми ...
2.4K 6

Завръща се...

Завръща се
синът ми –
магията Аляска
оставя като сън
във бяла нощ, ...
1.1K 21

Необходимо условие

Какво от туй, че той е грозен,
щом някъде под грозотата
се крие прелестта, която
оттатък видимото виждам...
Той бе акцентът на живота, ...
965 8

Живот от думи

Аз вече ще живея на инат.
И с всеки ден неспирно ще воювам.
Ще предизвиквам този смръщен свят.
Насила обич няма да купувам.
Ще се заслушвам в бързата река, ...
2.1K 14

Талант

Нечувана песен
под свода небесен,
мирът ни чудесен -
от звук е разтресен!
Разюздана дама ...
1.9K 3

Как ми се иска да срещнa

Как ми се иска да срещна:
обич, която не задушава,
приятелство, което остава завинаги,
вярност, която не е привидна,
любов, която е по-силна от всичко, ...
1.2K 3

Чужди

(По Владислав Евсеев)
Ти пристигна – с последните
сиви, мрачни, зли дъждове.
Аз пък, спомена сложих разсеяно
на гърдите си, вместо твойте ръце. ...
1.1K 6

The Unknown

С вързани очи напред пристъпих,
не усетих пътят ми кога е свършил.
Кой по мене камъка ще хвърли...
крилата който вчера ми прекърши.
Понесох се във тъмното... на сляпо. ...
821 1