Стихове и поезия от съвременни български автори
Столици
да посетим нашата Столица Голяма.
Ядохме в МОЛ-а понички и сладолед
и - като видях, че всичко е наред -
им казах така: ...
Подай ръка
не ме оставяй,
не гледай ме тъй с укор
и със зло.
Не виждаш ли, че пак съм я загазил, ...
Проглеждане
за миг изригна и преля.
Очите ни, блуждаещи разсеяно,
прогледнаха. Мигът замря.
Протегнаха се пръстите невярващи, ...
Молитва
и е добре, че този път вали...
Отвън до храма свита е отшелница.
Тя нещо иска... Господи, дали?
Една душа прокъсана и боса ...
Толкова различна
и се промених толкова много.
Мина толкова време,
а си останах все същата.
Защото виждам колко по-различна съм от преди. ...
Ще се научиш да обичаш
Ще се научиш да обичаш някой ден
и някой ден ще ми повярваш безусловно.
И чувствата ще се научиш да цениш,
които заклеймяваш в невъзможност. ...
* * * Внезапно
Тази река на сълзите,
тази река няма брод.
Бяха ли скоро очите ми
в ледников период... ...
Единственост
е споменът.
А той се откъсва
като натежала
от сок праскова - ...
Повече не съм калинка
Свадлива съм до края на света,
защото ме направи на нещастна
и ме удряше със лявата ръка,
докато ме галеше със дясната. ...
Дълбинни основания за неовладяването на словото
сякаш всичко от това зависи,
сякаш общото его състезава
най-добрите ни мисли.
Какво тук са истините, ...
Обичай я...
Тъй както смисъл си за мен.
Защото аз на нея не приличам,
защото, може би, за нея си роден.
Обичай я, а аз ще те обичам. ...
Нарисувани.
черно-бяло боядисан от мен,
щом пък цветен наричаш света ми,
нарисувай ми сън като ден.
Оцвети всеки миг във копнежи, ...
През вратата
на безбройни
звезди
те грабнах...
от животи ...
Разбила спиралата
ледени стени
и страстно
в пустинята
за теб препускала ...
Ти си...
А мога страшно много да кажа.
Недоказна, безумна теорема,
която се опитвам да смажа.
Ти си сбор от измами. История. ...
Майка ми
Вратата входна се отвори
и тя пробяга под дъжда.
На двора с татко си говори,
дъждовна стича се вода. ...
Какъв ден
Какъв ден беше това, господи,
какъв ден!
Никой на никого зло не стори.
Никой никому не се присмя. ...
Псевдоавангардно
Този стих
ще го изстисквам,
докато цръкне
и последната си капка ...
Най-трудния...
Дори не се е спирал в мисълта ми.
Не ще успея. Сигурна ли съм?!
Уви – това за днес,
а утре... друга песен може да запея. ...
Когато продължава твърде дълго
От чакане човешкото отслабва
и се превръща в механизъм на часовник.
Докато Голямата любов свенливо бяга,
я изпреварват хиляди любовници - ...