Живот, ти банален си, но пък жесток -
тъй кратък, дързък и примамлив,
чезне в теб любов, омраза, свят и Бог,
а човек е само един мираж измамлив.
И макар че носиш черно-бял воал, ...
Огледало
Ден след ден в ярки тонове минава,
в цветните звуци от хиляди тълпи.
Сърцето всеки час се бори и предава,
кога ли ще се предадеш и самата ти?! ...
Господи, искам да изтриеш oт тялото ми аромата на кожата му,
да изтръгнеш от сърцето ми неговия глас.
Искам като вълна, минаваща през пясък,
да отмиеш от очите ми усмивката му,
както и да измъкнеш от ръцете ми неговата страст! ...
1. Живот - озъбен и свиреп...
Живот - потиснат и ограбен...
Живот на демокрация и гнет...
Живот плачевен и страдален...
2. Излъжеш ли - ще бъдеш Бог... ...
Потъвам бавно в свойта тъмнина, убивам всичко нежно в теб...
От страх, че близо ще си ти... прекалено близо, за да мога да те спра...
От страх, че с твойта нежност ще ме покориш...
че ще прескочиш трапа към сърцето
и стигнал там, ще ме раниш - ...
Тя беше бистрата, чиста река,
устремена към теб отдалеко.
Ти нейния устрем във лед окова,
превърна я в блато под тинята мека.
Тя бе развълнувана млада трева, ...
Докосна ме леко, сякаш бе нежен вятър,
погледна ме с очарование и нежност
и почувствах топлината на твоята душа.
Биеше силно моето сърце,
когато ме докосваше с ръце! ...
Две очи
Две очи, съдби... ухание и мисли -
хубави и верни, истински и нежни.
Погледнаха, потрепнаха... впиха се във мен,
обляха ме във грях и огън... докосват ме за миг. ...
Когато днес със нея се разминах,
с насмешка сякаш ме погледна тя,
а аз дори пред нея не споминах
за белега от теб, любими, на гърба,
защото знам, че снощи си я любил, ...
Във сините поля на моята душа
момиченце със звездна пелерина
подскача весело със кошничка в ръка
и търси своите мъниста сини.
Катери се със смях по синята дъга ...
Летях със устрема на птица бяла
по стръмното на своето сърце.
През облаци - химери, да намеря
небето си с мастилено перце.
От сънища преплетени със истини ...
Въздишка тежка вкопчила ръце у мен
изтръгна се и бавно падна към безкрая,
изгубва се, отеква тътена от нея в мрак
тъма криле огромни разпростира.
Невиждам нищо, обръщам се назад да я открия, ...
Ще си свия крилете. И толкова.
Няма повече полет над нищото.
Ще събориш върху ми със грохот
щекотливи, забравени истини.
Ще затворя сърцето си. Колко е?! ...
Защо не ме застреляш просто...
и разпилееш празните ми мисли по стените.
Признавам си, преди да ме застигне обич
ще почна да изпитвам... безразличие.
Дотолкова съм наранена, че съм чиста ...
Сънувам сънищата, в които те прегръщам,
сънувам вятъра, който докосва лика ми.
Свела поглед като дъга над земята,
теменужени погледи, бели ръце,
ръцете на лебеди. ...
Кой избра те, о, Архитектуро,
да послужиш като способ прост
чест и почит нечие его да заслужи,
да нахраниш критикарска злост?
Кой премени те, о, Архитектуро, ...
Не заспивай, Любов! Погледни ме! До теб съм и плача...
От дървото на чувствата кестени ронят сълзи.
Черен гарван изгриза върха му и радостно грачи.
В тебенямане сив хоризонт към небе ще пълзи.
Не заспивай! Без тебе отвъдното също е болка! ...
Един живот чакаш истинската любов,
един миг чакаш да бъдеш щастлив,
една усмивка на едно мило дете те кара да обичаш
и да се чувстваш обичан и желан,
една любов може да накара всеки един мъж ...