Стихове и поезия от съвременни български автори
Парализа
Отдавна децата отлетяха с птиците,
пред храма старци събират трохи.
В очите им светят празни зеници,
заспиват вечер под самотни стрехи. ...
Земя на обречени
ни живи, ни мъртви,
злото в тях покълна
и дирят свои жертви.
Прокоба, страшна зараза ...
О, жена! О, ужас!
с усмивката на лято, от слънцето роден.
В тролей седмùца клатушках се ритмично,
когато ми се случи нещо нетипично.
Не помня спирката, посоката, часът, ...
На Валя
- Ах, Валя, Валя.
С какво ме ти омая?
Коя те майка родила,
та си тънка снага извила? ...
Простих
Простих на всички, които ме предадоха!
Простих на всички, които не ми простиха
и на всички, които със земята равна ме направиха!
Простих на голямото си увлечение, ...
Скитинк
от къде идваш, за какво ли?
И ти ли сам си тук, на този свят?
И на теб ли няма кой да ти помогне?
И аз съм скитник непознат, ...
Мисия
написана специално в мен.
Дали, летейки, аз не пея
мелодия от стар рефрен.
Илюзия или реалност ...
Тишина
А в нея гласове
на убити птици.
И сънища
без изход. ...
Без...
животът е прост и лош,
милва, жалва се и само плаче...
Без целувка и любов
няма как да почувстваш ...
На брат ми
от мач – покрит със кал и уморен.
По коленете на анцуга събираш
тревата ти от целия терен.
Обичам те, когато спиш спокоен, ...
Моят свят...
в твойте очи.
Моят свят е така непривичен,
за тебе?!
Всеки път, щом затворя очи, ...
Притча за невидимата красота
Спореха за нещо истинско.
Нещо истинско.
Ръцете ми разравят
гроб във нивата. ...
Кирпичената къща
през старите стени едва прозира
лъчът единствен на надеждата,
крепящ основите да не се сринат.
По мокрите стени познати снимки ...
Очи
Думи безброй мога да ти кажа,
но искам да ги прочетеш в моите очи
и с погледа си ще ти подскажа
онова, което сърцето ще премълчи. ...
Сън
Попитах го: "Какво е любовта!"
Той каза ми, че всъщност е една жена,
която ще покори моята душа.
Тръгна той по пътя си в нощта и ...
Няма минало време на глагола „обичам”
погледите дълги,
топлината в мрака,
пазя даже тишината…
И помня всяка дума, ...