Стихове и поезия от съвременни български автори
Докога
още с бяло лице, още с чиста душа,
бели чувства редя върху листа и в рими
в мен прераждат се сто неродени сърца!
Докога ли душата от болка ще стене, ...
Свещенодействие
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където - ...
Приятел в Бентли се познава
на светофара пак сме пет.
И гледаме се някак нервно…
родила съм се без късмет.
И черният ù цвят ме дразни… ...
Стига ми това
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро ...
Огледалце мое от стената
Огледалце мое от стената!
стига ме упреква, мен, горката,
че съм влязла вече във години,
а акъл все няма да ми стигне! ...
На Лора
Недей, не си отивай от света.
Какво, че тя го иска? Той до теб стои.
Красавице, не се погубвай. Не така.
Късно е да ги изричам тези думи. ...
Буквално
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…" ...
Недостиг
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици ...
Анатема
До голо ограби ме, взе всички мечти –
уж съвсем за малко, за да се съвземеш.
Протегна ревниво към мен Косата,
разстла милостиво красиви лъжи ...